Латинка – Tropaeolum majus L.
(венедик, алтънка, жълта роза, саравендик, майска роза)
Семейство Латинкови – Tropaeolaceae
Разпространение. Родина на латинката е Перу. У нас е позната като градинско растение и е разпространена навсякъде из България.
Описание. Нискорастящо растение. Полухраст или увивно растение. Формата на листата е чашковидна. Цветът е с формата на фуния, червен, оранжев или жълт на цвят. Има 5 венчелистчета, 5 чашчелистчета оформят чашката. Листата са срещулежащи, бъбрековидни, между 2 и 7 на брой, тъмнозелени. Височина до 60 см, може да стигне до 150 см, ако расте като увивно растение около ограда или стълб.
Използваема част. Цветът, листата и семената. Цветът и листата се берат по време на цъфтежа (юни-август), а семената – след узряването им. Срок на годност на изсушеното растение – 1 година.
Действие и приложение. Противовъзпалително, антисептично, болкоуспокоително и слабително действие. Установено е, че билката притежава бактерицидно действие. В народната медицина се употребява при високо кръвно налягане, при кашлица и бронхит, възпаление на пикочния мехур, възпаление на бъбречното легенче, фарингит, възпаление на сливиците, оголване на венците, грип и др. Външно: сварено растение се смесва с винен оцет (в съотношение 1:10) – при косопад и за растеж на косата; счукано прясно растение – за налагане при бавно заздравяващи рани; за бани при екземи. При ревматизъм 50 цвята се смесват в 0,5 л газ за мазане на ставите.
Употреба. Яде се под формата на вкусна салата, когато растението е прясно, поради голямото съдържание на витамини. Изсушено растение се приема в количество 2 супени лъжици и се залива с 400 мл вряла вода. Пие се по 100 мл преди ядене 3–4 пъти дневно.
Невен – Calendula officinalis L.
(джунджуля, ружица, крокон, жълта ружа, месиче)
Семейство Сложноцветни – Asteraceae
Разпространение. Родина му е Средиземноморието. У нас се отглежда като градинско растение.
Описание. Едногодишно тревисто растение. Стъблото е изправено, разклонено, обло, високо до 50 см. Коренът е вретеновиден и разклонен. Листата са мъхести, последователни, като долните са едри, лопатовидни, а горните – ланцетовидни и приседнали. На върха на стъблото се разполагат поединично цветните кошнички с жълто-оранжев цвят; периферните цветчета са езичести и женски, а вътрешните са двуполови или мъжки, с 5 тичинки. Плодът е брадавчест, дъговидно извит.
Използваема част. Цветните кошнички и стръковете на растението, брани по време на цъфтежа (юни-август). Срок на годност на изсушеното растение – 2 години.
Химичен състав. Цветните кошнички съдържат каротиноиди (каротин, ликопин, виолаксантин, рубиксантин), фотонциди, следи от алкалоиди, етерично масло, смола, слуз, горчиви вещества, флавоноиди, органични киселини и др., а стръковете – тритерпенови сапонини, арнидиол и фарадиол, танини, горчиво вещество календен, витамин С и др. В корените има инулин, тритерпенови сапонини и др. Семената съдържат и алкалоиди.
Действие и приложение. Противовъзпалително, противомикробно и нервноуспокоително. Билката понижава кръвното налягане и стимулира дейността на сърцето. Това действие се дължи главно на съдържащите се етерично масло, каротиноиди и флавоноиди. Употребява се при язва на стомаха, склероза на съдовете, чернодробни и жлъчни заболявания. Нашата народна медицина употребява билката при главоболие, болести на далака, за задържане при бременност, високо кръвно налягане, възпаление на лимфните жлези. Цветът на невена, накиснат в зехтин (в съотношение 1:10), 20 дни се употребява за пиене при колит, гастрит, язва на стомаха и заболяване на жлъчката. Външно: за жабурене при пиорея; за гаргара при гърлобол; настойка съсъс зехтин – за мазане при рани, изгаряния, лишеи, обриви, рани по гърдите при кърмачките; пресни счукани в дървен хаван листа – за налагане при ракови тумори.
Употреба. Като запарка – 2 супени лъжици в 0,5 л вода на ден.
Коментари (0)
Вашият коментар