Светът преживява ракова епидемия, подобна на чумната през Средновековието. Но за разлика от нея тази не затихва. Болестта е във възход от 1940 г. насам. Възрастните лекари са слисани. По тяхно време е било изключителна рядкост млад човек да развие рак. Днес от тази болест масово умират 30-40 годишни, умират младежи и деца. Нещо се е сбъркало в живота от 70 г. насам и е довело до експлозията на рака. Ето какво:
1. В храната ни се е прибавило огромно количество захар.
2. Храната стана изобилна, лесна, бърза и евтина. В резултат човечеството затлъстя.
3. Земеделието стана промишленост, както и животновъдството. Това промени човешките храни.
4. В околната среда има над 900 канцерогенни химикали, които преди 1940 г. не са съществували. Ние ги вдишваме или поемаме чрез храната.
Вижда се, че ракът и превенцията му в най-голяма степен зависят от това какво ядем. Едни храни стимулират развитието на тумори, други го блокират. И би следвало медицината да е изготвила антиракова диета, а лекарите да ни казват кои храни да избягваме и на кои да наблягаме.
Лекарите обаче, дори онколозите, имат бегли познания за храните. Някои си нямат и представа за техните било канцерогенни, било лечебни свойства. Д-р Давид Серван-Шрайбер, сам разболял се от рак, описва този парадокс в своя издаден и на български бестселър “Антирак”. От лекуващите го лекари той получавал твърде общи съвети, за които би се сетил и сам: да яде повече плодове и зеленчуци, да намали мазните храни и алкохола.
Защо медиците не спазват завета на Хипократ: “Храната да ти бъде лекарство и лекарството да ти бъде храна”? Защото познават свойствата на фармацевтичните продукти, а не на разни храни, чайове и билки. В медицината се допуска препоръка към пациента да се променя само в един изрично определен случай: когато е направена серия от т. нар. двойно слепи изследвания за ефикасността на дадено лечение при хората. Затова един онколог не обръща внимание на опитите с мишки, докато не бъдат направени и с хора. И да е прочел за някой пробив, той чака този пробив да се материализира като кутия с хапчета в аптеката.
За всяко ново средство против рак се харчат 1 млрд. долара. Но тази инвестиция се връща с огромна печалба на фирмата, която държи патента на новото лекарство. Най-доходоносното хапче в историята на фармацията е липитор. В пика на продажбите му то носи $ 1 млн. на час, $ 9 млрд. на година. Но липитор е синтетична молекула с тесен сектор на въздействие и не може да се сравни с необозримата сложност от съставки на някоя естествена храна, например малините.
Да се инвестира голяма сума за доказване на тяхната полезност е нерентабилно, защото малините не могат да се патентоват. И да последва скок в продажбите им, той няма да покрие разходите и да напълни джоба на инвеститора. Затова и никой не изследва върху хора антираковото действие на дадена храна. Затова и още няма диета против рак.
Коментари (0)
Вашият коментар