5 билки, които се берат през август

Освен отпускарски месец, август е и идеалното време за бране на билки. Представяме 5 от тях, които са от различни семейства, с различна структура, химичен състав и действие. Общото е, че виреят у нас и че именно сега им е времето.

Ветрогон – Eryngium campestre L.

(бяло тръне, вихрогон, ветровал, гавгазьовски бодил, млъмотрън, биволски трън)

Семейство Сенникоцветни – Apiaceae

Разпространение. Из пасищата и сухите тревисти места, до 1000 м надморска височина, из цяла България.

Описание. Многогодишно тревисто растение. Силно разклонено стъбло, достигащо височина 60 см. Вретеновиден корен, дълбоко врязан в земята. Листата са белезникави, триделни. Приосновните са дълбоко, пересто разсечени, с къса дръжка и силно бодливо назъбени. Стъблените листа са просто назъбени, бодливи и обхващат стъблото. Цветовете са бледозелени, събрани в сбити главички, които в основата имат обвивка от бодливи ланцетовидни листа.

Използваема част. Стръковете на растението и корените. Стръковете се берат по време на цъфтежа (юни-август), а корените се вадят наесен (септември-октомври) или напролет (март-април). Срок на годност на стръковете и корените – 3 години.

Химичен състав. В надземната част – сапонини, флавоноиди, етерично масло, танини и др. В корените – дъбилни вещества, алкалоид (неуточнен), плодови киселини, етерично масло, сапонини и други неуточнени съставки.

Действие и приложение. Пикочогонно, спазмолитично и болкоуспокоително действие, което се дължи на съдържащото се в растението етерично масло. Нашата народна медицина употребява билката при увеличена простатна жлеза, импотентност, магарешка кашлица, газове, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, задух, безсъние, водянка и др. Външно: за компреси при възпаление на очите, при отоци; за жабуркане при зъбобол и болки в гърлото.

Употреба. Като отвара – 2 супени лъжици от стръковете или 1 супена лъжица от корените в 0,5 л вода за ден.

Живовляк, теснолист – Plantago Lanceolata L.

Семейство Живовлякови – Plantaginaceae

Разпространение. Из сухите тревисти и песъчливи места, край пътищата и нивите, до 2000 м надморска височина, из цяла България.

Описание. Многогодишно тревисто растение, високо до 50 см. Листата са събрани в основата във вид на нерватура, слабо покрити с власинки. Цветовете са дребни, белезникави, събрани в класовидни съцветия на върха на безлистен цветоносен стрък, чашката е 4-делна, като страничните дялове по ръба са ресничести, 4-делно венче; 4 тичинки. Плодът е яйцевидна 2-гнезда кутийка.

Използваема част. Листата, брани по време на цъфтежа (май-септември). Срок на годност на изсушената билка – 2 години.

Химичен състав. Гликозид аукобин, горчиви и дъбилни вещества, алкалоиди, флавони, фенолни киселини, инвертин, слуз, емулзин, витамин С, К, провитамин А, соли (главно натриеви и силициеви) и др.

Действие и приложение. Противовъзпалително, болкоуспокоително, отхрачващо. Усилва секреторната дейност на стомаха, понижава артериалното налягане. Има антимикробно действие, което се дължи на слузните и дъбилните вещества, които живовлякът притежава. Употребява се при стомашни и чревни колики, язва на стомаха и дванадесетопръстника, диария, чернодробни заболявания, газове, хемороиди, стомашни киселини, увеличение на простатата, за усилване на сърдечния мускул, цялото растение при захарна болест, хроничен бронхит, кашлица, жълтеница и др. Външно: счукани свежи листа – за налагане при ухапано от насекоми; сварени за жабурене – при лечение на венците и при зъбобол; за налагане при гнойни рани, циреи.

Употреба. Като запарка – 1 супена лъжица в 0,5 л вода. В българската народна медицина се употребяват и широколистният живовляк (Plantago major L.), както и други видове жиловляк при същите болести.