Аня Пенчева: Ивайло и до ден днешен ми е много отдаден

- С хапчета и операции.

- Децата ти как реагират на интервютата и признанията ти в тях?

- Нали не си мислиш, че имам тайни от децата ми? Та те са първите, на които споделям всеки мои проект, план, признание или тайна (е, освен ако не е от онези, които не са за споделяне.)

Децата ми отлично знаят, че майка им не е нито счетоводителка, която се прибира в 17,30 часа от работа, нито държавен служител, който почива в събота и неделя, нито монахиня (за хубаво или лошо).

Професията е такава - пълна с изкушения, и след 40 години в бизнеса мога да кажа, че съм видяла всичко. Но по-ценното е, че съм го разказала на Ачи и Пипи, за да го знаят от мен.

Не съм от онези жени, които се възмущават от “онези жени, които правят това или онова”. Аз съм от жените, които живеят пълноценно и в любовта си, и в работата си, и в активните, и в пасивните си периоди, и в приятелствата, и в шоколадите си.

- Как се готвиш за ролите си в театъра? Имаш ли си някакви свои иширети, с които примерно преодоляваш сценичната треска?

- Този отговор също струва скъпо. Обещавам да се обърна първо към тебе, когато ми се прииска да предам опита си и да давам уроци. Но да не забравяме, че работата с режисьора за всеки актьор е ключова.

- Камерата обича ли те?

- Когато си на 20, 30, та дори и на 40, и си хубава жена, камерата те обича, независимо дали го осъзнаваш, или не. С промяната в лицето идва необходимостта да приемеш промени.

Късметлийка съм, че когато те настъпиха при мен, аз имах друго освен външния ми вид, което да ми дава самочувствие, сигурност, хармония и най-вече спокойствие.

- А ти притесняваш ли се от камерата?

- Никога не съм се притеснявала от камерата, защото винаги съм приемала себе си такава, каквато съм.

Имало ли е периоди, в които ми се е искало да изглеждам по-руса, по-слаба или по-ниска (ръстът ми през годините ми е създавал проблем) - да, имало е такива моменти.

Но аз съм снимала твърде дълго и твърде много, за да съм достатъчно мъдра да осъзная една проста истина - камерата улавя всичко, независимо дали ни се иска, или не. Така че по-добре не се притеснявай - така поне ще изглеждаш по-естествен.

- Кое в личен план е твоето “време разделно”?

- Раздялата ми с близки хора и илюзии.

- Гордостта в очите на родителите ми и оценката на публиката. Когато бях на 20 години, исках да ставам лекар, но и сега понякога усещането е, сякаш лекувам - като помагаме на публиката да забрави за тревогите си поне за час-два.

- Наскоро един вестник написа в заглавие: “Аня Пенчева: Лягам под ножа!”. Ставаше дума за операция за отстраняване на възли от щитовидната жлеза. Можем ли да успокоим многобройните ти почитатели, че няма нищо страшно?

- Това не са мои думи. Тук говорим за журналистическо безхаберие, защото написаното е нонсенс. Ако поредното заглавие се ровеше в личния ми живот, фабрикувайки поредната лъжа, никога нямаше да го удостоя с внимание. Тук обаче говорим за здраве.

Съгласих се да говоря открито за моето здраве и възможностите, които един апарат предлага. Основното в този апарат, който е внесен в клиника “City Clinic Св. Георги” в Монтана, е, че е еколазер. Това е първата и единствена технология за лазерно лечение под ултразвуков контрол в реално време на доброкачествени и злокачествени заболявания с различна локализация.

Термотерапията с тази технология продължава 20-30 минути без обща анастезия, не предизвиква козметични дефекти, нито оставя белези.

С този апарат са излекувани хиляди пациенти с проблеми с щитовидна жлеза, черен дроб, простата и други, и той е единствен в Югоизточна Европа. Както виждате, добре съм си научила урока и няма как да кажа, че “лягам под ножа”....