Няма друг актьор в българското кино, който да е станал толкова известен, харесван и обичан след първата си главна роля, като Иван Иванов след “Всичко е любов”. Той се превърна в идол на няколко поколения млади българи.
Но колко случайности има докато стане всичко това!? Само една да не се беше случила, и сега нямаше да четете този текст.
Асеновградчанинът с неартистичното име Иван Георгиев Иванов завършва техникум по механотехника с диплома 3,00. Кандидатства география, школата в Симеоново, право. Изкарва изпитите, но пустата диплома го връща в изходно положение.
През 1969 г. е републикански шампион по джудо
Става радист на софийското летище. С приятеля си Славчо Миленов дават нощни дежурства. Миленов кандидатства два пъти актьорско майсторство във ВИТИЗ, но го късат. Той обаче не се отказва. И по време на работа току започва да рецитира стихове. Между двамата обикновено се заформя следният разговор:
- Ти полудя ли? - пита Иван.
- Ще ставам артист. Ти нищо не разбираш!
- Проста главо, как от теб ще излезе артист, я се виж!
На следващата година обаче го приемат. И Иван си казва: “Щом Славчо влезе, значи и аз ставам...” Взема материалите му - монолози, басни, стихотворения - и кандидатства. На майтап. Но е приет от раз! Това се случва през 1974 г. Двамата с Любен Чаталов са на по 23 години - батковци на 18-19-годишните първокурсници.
Класът се води от проф. Димитрина Гюрова и Богдан Сърчаджиев-Бондо. В първия час на първия учебен ден той строява всички в една редица на сцената и пита защо искат да станат актьори.
“Майка ми е режисьор и аз съм отраснал по сцените...” “Аз съм си мечтала за това от дете...” Защото родителите ми са артисти и искам да продължа традицията...”
По-късно Иван Иванов ще признае, че докато слушал тези отговори, коленете му омекнали. Бил последен в редицата и като му дошъл редът, тихо казал: “Не знам... Случайно. Казаха ми, че може и с по-слаба диплома да се кандидатства. Никъде не ме искат за нищо. А имам момченце на годинка...”
(Преди голямата си любов - неговата колежка от ВИТИЗ - Петя Силянова, Иван има кратък брак с медицинска сестра и син Георги - б.а.)
И се започва. Участия в режисьорски откъси, Димитрина Гюрова го взема в “Много шум за нищо”, после му дава ролята на
Сатин в спектакъла “На дъното”
на сцената на учебния театър във ВИТИЗ. От “На дъното” Иван Иванов запомня една реплика на героя си, която се превръща в нещо като ключ към бъдещата му работа и поведение на актьор.
Сатин казва: “Направи така, че работата да доставя удоволствие. Може би и аз ще работя. Мо-же би...” Гюрова много държи Иван да казва провлаченото и ударно “Мо-же би...”
“Тогава не го разбирах, защото Сатин е на 40, а аз - луд за връзване - на 27. След години ми стана ясно какво значи това “Мо-же би”. Разбрах, че работата не е цел. Важно е съвършенството...”, разказва Иван Иванов.
След дълъг кастинг и колебания Шаро, както наричат режисьора,
решава да заложи на холивудския принцип,
според който актьорите красавци се харесват много повече на зрителите, и залага на Иван Иванов. Уцелва в десетката, защото освен красив Иван е и талантлив. Помага му и неговата младоликост, защото той вече е на 27, а героят му Радо - на 18-19.
“Аз много обичах Шаро” - каза ми преди години Иван Иванов, но не приема, че е негово откритие за киното. “Откритието, това съм си аз и за това няма спор”, категоричен беше актьорът.
И като го грабват кинорежисьорите след “Всичко е любов”, та не му остава никакво време за сцената . В Младежкия театър почти няма участия, защото е постоянно на снимки. Иван Добчев успява да го примами във Военния театър с ролята на Ромео. Партньорки са му Марияна Димитрова и Пламена Гетова. Но критиката не приема радушно решението на режисьора да размие границите между трагедията и комедията. Въздържана е и в оценките за изпълнението на актьора.
Иван Иванов може би използва този момент и напуска и трупата на Военния театър. “Аз съм индивидуалист-анархист и не мога да търпя затворени пространства. Стрелец съм не само по зодия, но и по природа. А в театъра декорът е условен...”, обяснява отношението си към това сценично изкуство актьорът и никога повече не се върна към него.
От 1983 г. става щатен актьор към Киноцентъра
и влиза от филм във филм: “Юмруци в пръстта”, “Ударът”, “Лавина”, “Комбина”, “Мярка за неотклонение”, “Романтична история”, “Борис I”... По два, по три на година. Случва се да снима паралелно в два филма, което води до весели и не съвсем весели приключения.
В “Комбина” героят му Вас излиза от затвора и трябва да е остриган. Но по същото време актьорът се снима и в “Ударът”, където играе ролята на капитан Петър Илиев - реална личност, човекът, който на 8 срещу 9 септември 1944 г. осигурява превземането на Военното министерство.
И тъй като капитанът бил с хубав алаброс, не може Иван да го играе остриган нула номер. Затова в “Комбина” му изработват много специална перука. Но при снимките на “Ударът” се разболява от тежка бронхопневмония и така болен, дори леко напълнял от лекарствата, довършва “Комбина”.
След 1989 г. Иван Иванов и другите щатни актьори към Киноцентъра - Любен Чаталов, Филип Трифонов, Павел Поппандов, Джоко Росич и др., са уволнени.
Иван казва, че тогава едно момиче от личния състав му предлага да работи в хлебозавод.
Българското кино изпада в клинична смърт и
за актьора настават трудни времена
Изкарва по някой лев от участие в чуждестранни продукции като “На лов за червения октомври” (1990), започва да дублира филми. Печели субсидии за няколко свои сценария (“Бивши хора” и др.), но така и остават незаснети, защото няма достатъчно пари.
Отива на гости при приятел в САЩ, където едва издържа около 2 месеца. Работи като бояджия, чисти апартаменти, боядисва врати, кастри дървета... “Даваха бакшиш, хората. Беше много екзотично”, спомня си актьорът.
Иван все повече се затваря в къщата си в с. Оборище, която купува през 1986 г., и все по-рядко се връща в София. Режисьорите не го канят във филмите си,
защото си е извоювал име на “скъп актьор”
А и няма роли, достойни за могъщия му талант. “В повечето роли, които са ми поверявали, съм тип, който знае какво иска”, казва Иван.
От този период той цени най-много участието си в тв сериала на Румяна Петкова “Гори, гори огънче”. “В “Огънчето” се опитах да изиграя "нищото” и смятам, че успях. А това е най-трудното”, коментира актьорът участието си в сериала.
В къщата си в Оборище Иван прописва, издава няколко книги със стихове, разкази и размисли.
Последната (засега!) публична проява на Иван Иванов е в края на 2015 г., когато получи годишната награда на Столичната община за приноса си в киноизкуството.
Призът му бе връчен на откриването на 19-ия “София филм фест”. “Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е тихо и самотно занимание. И в това е парадоксът: природата му е публична, а се ражда в самота”, казва тогава Иван Иванов.
Петя Силянова е родена в София. През 1979 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” при проф. Димитрина Гюрова. Започва работа във Врачанския театър. От 1982 г. се премества да играе на сцената на театър “София”, където изиграва десетки роли.
Носител е на наградата на Съюза на артистите за главна женска роля в “Малки комедии” на Чехов. Има две номинации за “Аскеер”: за ролите на Естер в “Ангели - чудовища” на Ж.Кокто и на Магда Свенсон в “Нощта на 16 януари” на Айн Ранд.
Носител е на орден “Св.св. Кирил и Методий - първа степен”.
- Да започнем съвсем отначало, Петя. С Иван учите заедно в НАТФИЗ - кога и как трепнаха първите любовни чувства между двамата? Иван много пъти е казвал, че ви е заобичал от момента, в който ви е видял...
- С Иван наистина бяхме в един клас във ВИТИЗ. Учихме заедно, работехме заедно... Етюди, откъси от пиеси... бяхме близки приятели. Харесвахме се.
- Кой от двамата ви пое инициативата от първите чувства да се разгори голямата любов?
- Вярвам в това, че хората се намират. Без излишна инициатива... Това просто се случва. В трети курс започнахме репетиции на изпитните ни спектакли. В “На дъното” по Максим Горки Иван играеше Сатин. В същото време беше избран да снима “Всичко е любов”. От ВИТИЗ не го пускаха.
Тогава той каза: “Напускам класа. Искам да снимам в този филм.” Слава Богу, се стигна до споразумение - няколко дни снимки и после репетиции. А ние пък трябвше да продължим репетиции. И аз много самоотвержено реших да репетирам вместо него. Научих текста му, подавах важни сигнални реплики, движех се по мизансцена... Да върви работата. Нали сме колеги, нали сме приятели. Мислех си и за това, че Сара Бернар е играла Сатин. (Смее се.)
- Сватбата беше в Созопол, през юли 1983 г. Морска сватба!
Красота! Бяхме с наши приятели на море и те ни станаха кумове. Беше страхотно! Благодаря ви, приятели!
- С какво сте запомнили раждането на Стефан? Какво семейство бяхте тримата?
- Когато Стефан се роди, Иван снимаше “Нощем с белите коне”. Дойде при нас сутринта в болницата да ни види и отиде на снимки, а там им казал: “Роди се Гетсби!”.
- Иван признава, че има труден характер. Как се живее с мъж с такъв характер? Или може би вкъщи той е съвсем друг?
- Нарича се любов! И аз не съм лесна. (Смее се.)
- Сигурно ви е омръзнал следващият въпрос, но няма как да не го задам и аз. Ревнувахте ли го от колежките си и от многобройните му почитателки, особено след “Всичко е любов”?
- Жената ревнува мъжа си, а мъжът ревнува жена си. Нали са мъж и жена, да са заедно. Как иначе!
- Той споделяше ли с вас интересни неща от снимането на филмите си, разказваше ли как е градил ролите си? Искаше ли понякога съвети от вас как да направи по-добре дадена роля?
- И двамата сме актьори и понякога да, говорим за работата си. Той ме е съветвал повече, отколкото аз него.
- Коя е любимата му филмова роля?
- Киното е неговата територия. Снимачният терен е неговият свят. Уютна територия, личен свят. Киното! Кино е любимият му филм. Така мисля аз. Той е такъв.
Коментари (0)
Вашият коментар