д-р Атанас Михайлов: В четвъртата си фаза стресът отключва болести

"Стресът е фактор, който все по-често влияе върху здравето ни, при това и в двете посоки. „Стресът е неизбежен... Често съм казвал, че той е подправката на живота: може да бъде голям стимул за постижение. Въпреки това, стресът може да предизвика заболяване, страдание и смърт.“ Това са думи на всепризнатия автор на теорията за стреса Ханс Селие. Всеки, без да е лекар, ще се сети за случаи, в които стресът е довел до кървяща язва, сърдечен пристъп, скок в кръвната захар и т.н. Затова и всеки лекар, наред с основното лечение, би трябвало в такива случаи да предлага поне обща програма при стрес. Аз самият не съм нито психиатър, нито психолог, но предвид голямото значение на темата и липсата на единна стратегия в конвенционалната практика, ще се опитам да представя това, което е от общ интерес.

Това пише прочутият доктор Атанас Михайлов в последната си книга "Какво забравят лекарите". Откъсът ни беше предоставен любезно от издателство "Изток Запад".

Да започнем с понятието стрес. Стресът (от англ. stress – натоварване, напрежение; състояние на повишено напрежение) е съвкупност от специфични адаптационни (нормални) реакции на организма спрямо въздействието на различни неблагоприятни фактори – стресори (физични или психологични), нарушаващи неговата хомеостаза (способност на една открита система да запази постоянно своето вътрешно състояние чрез координирани реакции, насочени към поддържането на динамично равновесие), а също на съответстващото състояние на нервната система на организма или на целия организъм.

В първата си работа, публикувана през 1936 г., Селие описва стреса като общ адаптационен синдром. Едва през 1946 г. той започва да използва „стрес“ като определение за общото адаптационно напрежение. Заимства го от класическите работи на Уолтър Кенън (Walter Cannon), където се употребява във връзка с универсалната реакция „да се пребориш или да избягаш“ (англ. fight-or-flight response отговор).

Трябва да се кажат няколко думи и за

фазите на стреса

Общите признаци на заболяване още не са болест. Ханс Селие нарича този период „синдром на установявавне на болестта“ и формулира четири стадия:

Тревога – реакция на организма спрямо увреждащите агенти. Тя може да се изрази чрез повишена раздразнителност, постоянна умора, главоболие и разлети, с неопределена локализация болки, загуба на апетит и т.н.

Но може да се определи и като „щурм“. Отделя се адреналин и в тази фаза човек може да извърши чудеса.

Привикване – в случаите, когато въздействието на увреждащия агент или агенти продължава дълго, но при това организмът не загива, а се осъществява приспособяване към новите условия. Тази фаза представлява се­риозно достижение на организма в борбата за съществуване и зависи от адаптационните способности. Ярък пример са способностите на добре тренираните спортисти или възможността за продължително съществуване при хронични заболявания.

Тази фаза може да се сравни с „продължителна обсада“. Тя е свързана с хипоталамо-хипофизното активиране и изработване на глюкокортикоиди от кората на надбъбре­ците.

Изтощение – при продължаване и/или усилване въздействието на вредните фактори при същевременна загуба на резервите на организма, необходими за поддържане на съществуването му (след продължителната обсада са изчерпани боеприпасите, водата, храната). Установява се болестта.

Болест – праг на гибелта.

В медицината, физиологията и психологията се различават две основни форми на стреса: еустрес – с положителна роля, и дистрес – увреждащ стрес. Правилно провежданото закаляване, умереният спорт за здраве може да се посочат като еустрес – полезен стрес. Изтощителните тренировки в професионалния спорт могат да послужат за илюстрация за дистрес – вреден, увреждащ организма стрес.

По вида на въздействие се различават нервно-психичен, топлинен или студов (температурен), светлинен и други видове стрес.

Под въздействието на рязко променени условия в организма се отделят така наречените стресови хормони – като адреналин и кортизол, които помагат да се преодолее стресовата ситуация и да се възстанови нормалното състояние на организма.

Когато обаче тези хормони са в излишък или изработването им и след прекратяване на стресовите фактори продължава без да са се нормализирали функциите на организма, те имат разрушително действие.