Как да си помогнем, когато зациклим

Случвало ви се е да зациклите. Да изпаднете в мрачното и безрадостно състояние, в което нищо не ви се прави, въпреки че се опитвате, и нищо не се получава, колкото и да се стараете. Светът се е наговорил да ви саботира и да ви отнеме всяка вяра, че сте способни да се справите. Не, просто машината на ежедневието и еднообразието понякога прегрява и има нужда от техническа почивка и душевно проветряване.

Не е лесно да си ги дадете, когато денят предлага само стрес в менюто за закуска, обед и вечеря, сроковете ви притискат в ъгъла и всичко се изплъзва от ръцете ви – от работата до отношенията в семейството или с партньора. Но пък си заслужава да опитате. Не стойте с вързани ръце.

Излезте на въздух

Отварянето на прозореца не върши много работа. Нужен ви е повече въздух и физическо усилие. Доказано е, движението разтоварва емоционалното напрежение. Разходете се навън – в парка, до близката градинка, по улицата. Не се изяждайте, че си губите времето. Напротив, инвестирате го.

Помогнете си с въпроси

Не подценявайте възможностите на автотерапията. Може да си помогнете сами, понякога по-добре от всеки друг.

Какво ме кара да се чувствам щастлива?

Опитайте да го откриете. Нещото, което ви усмихва и изпълва душата ви с радост. Не се фокусирайте върху това как да го постигнете. Съсредоточете се върху нещото. Не отивайте обаче много надалеч в перспектива. Насочете търсенето към постижимото, към малките неща от деня – букет цветя, чаша ароматно кафе... С други думи, изтикайте мрачните мисли настрани, излезте от омагьосания кръг на болезненото и го подменете с приятното.

-----

Доказано е, по-щастливите хора са по-продуктивни. Според изследване на специалисти от университета Уоруик, щастливите служители на едно работно място са с 12% по-добри в изпълнението на работните си задължения от омърлушените си колеги.

Какво е най-лошото, което може да се случи?

Да се провалите. Защо не? Никой не е съвършен, всеки може да сгреши и да се провали. Нима не сте научили най-ценните си уроци до сега по метода „проба-грешка”. Колкото и да бягате от провала няма гаранция, че ще го избегнете. Никой досега не е успял, прост не иска да признае.

Какво следва оттук нататък?

Дайте си следваща задача и я напишете на лист хартия - материализирайте я. Така мотивацията ви да се придържате към нея ще бъде по-голяма, а изкушението да дълбаете в миналото – по-малка.

Заслужавам ли да продължа напред?

Отговорът е кратък и категоричен – да! Не се измъквайте. Самосъжалението и самонаказанието не е най-добрата ви стратегия за справяне със състоянието на зацикляне. Спомнете си, движението помага, продължете.