Връщам се на предишния си отговор. Не можем да се плакнем в една единствена собствена саламура. Саламурата трябва да се сменя, както зелето се преточва. За българското кино схемата трябва да се промени изцяло. Не може едни и същи хора да се провалят постоянно. Това са хора, които взимат по 3-4 милиона за филм, провалят се и после всичко отначало. В същото време млади хора правят нискобюджетни филми, и то доста успешни. Тази ретроградност на раздаване на държавни средства за кино трябва да изчезне, иначе няма да ги стигнем другите. Ние тук правим все фестивални филми, които после никой не ги гледа по екраните. Говоря за част от българските филми, които критиката нарича страхотни.
Вие самият кои нови български филма видяхте и бихте коментирал?
Не съм гледал няколко от филмите, в които играя. Не съм успял още да гледам „Докато АЯ спеше“, не съм гледал и на Стефан Командарев филма /бел. ред. „Посоки“/, не съм гледал „Революция Х“. Последното, което гледах, беше „Нокаут“ на Ники Илиев и съм много доволен, справил се е. Гледам стари филми – на Стенли Кубрик, на Тарковски, на Чарли Чаплин – от тях съм доволен.
А какво се случва в театъра? Може ли да се надяваме, че малките и големите екрани ще вкарат нова, свежа кръв в театралните салони?
В театъра нищо ново не се случва. Всичко се прави както в последните над 30 години. Имам роли, които играя с удоволствие и такива, които са по-леки. Работата по „Скъпи наследници“ малко ме откъсна от театъра, за година и нещо нямах възможност да репетирам. Наскоро имах премиера с Валентин Танев, Мария Сапунджиева и Мариана Миланова. Една пиеса в хасковския театър - „Помощ, не мога да плувам“ по разкази на Чехов и се надявам да стане интересна.
Коментари (0)
Вашият коментар