Познаваме го от театралната сцена, от малкия и от големия екран. Най-новото предизвикателство за Георги Кадурин, с което той ни прави съпричастни всеки ден в ефира на bTV, е участието му в "Скъпи наследници". Добър повод да си поговорим с актьора за тази и други роли, както и за "наследниците" в театъра и киното - вълната от млади актьори и творци, които днес пишат историята на утрешното изкуство.
Вече от няколко седмици тече сериалът „Скъпи наследници“. Ако ви попита близък приятел, който не е гледал, да му разкажете за новата продукция, какво бихте му казал?
Бих му казал, че това е един малко по-различен сериал. Сниман е в натура, което го доближава до игрално кино. Природата много работи за цялостното усещане. Темата за града и селото е силно застъпена. Според мен сериалът има много добър хумор. Комедия се прави най-трудно в киното.
Разкажете ни за героя си, моля, както и за героите, с които той има най-често интеракция?
Първото, което седи в героя, е чувството за семейство, чувството за капсулация в това село. Парадоксалното в голяма част от сцените е, че той се опитва да запази това което е, без да разбира това, което идва. Това поражда един интересен драматургичен конфликт. Основен персонаж, с когото героят ми се среща и има взаимодействие, е героят на Валентин Танев – Иван. Те двамата са като Лаурел и Харди, като Макс и Мориц, като Дон Кихот и Санчо Панса. Те са една двойка на действащи скици. По нашия край казват: „Ти си голяма терца“. Това беше една от добрите ми срещи с Вальо Танев в този сериал. Драматичната част на героя е свързана със съпругата му Неда /Виктория Колева/ и сина му Борис /Орлин Павлов/. Основен опонент на моя герой е героят на Веселин Калановски – Цветан Конов. Имаме доста сцени на протагонист и антагонист. С него станахме големи приятели благодарение на този сериал. Вътрешния мир на героя ми се върти около семейството.
С какво работата по „Скъпи наследници“ беше по-различна от работата по другите сериали и продукции с ваше участие?
Специално моя персонаж е различен от всички останали мои роли досега. Това е някаква различна част от мен. Героя съм го виждал някъде в живота си. Може би не само в един човек. Когато имам два-три дни, винаги отивам в провинцията и там срещам хора, които са като него. Те съдържат в себе си някакъв наивитет, което е интересно за игра. Съдържат в същото време някаква патриархална и смешновата упоритост в преследването на някакви идеи и всичко това е с положителен знак. Доста се забавлявах по време на снимките.
Забавата е в основата на това, което зрителите ще видят в този персонаж. По отношение на снимането различното е интензитетът на производство. Активно, бързо. Добре, че беше този симпатичен екип от млади хора, които помагаха с огромното количество работа, която свършихме.
Вие сте професионалист със сериозен опит и си партнирате в този сериал с много млади и далеч по-неопитни от вас колеги. Какво може да ни разкажете за работата с тях? Искат ли вашите съвети и има ли неща, на които те самите ви научиха?
Не съм имал никакъв проблем с младите. Мисля си, че в продължение на тази година и нещо бяхме в много добри отношения. Бих им пожелал да запомнят едно изречение на един много голям актьор от далечното минало – Кин: „Актьорската професия е писане с пръчка по вода“.
Актьорът винаги започва от началото. Когато си свършил някаква работа много добре, изиграл си много добре някаква роля, в следващата отново си изправен пред риска дали ще се справиш. Едно, макар и дълго показване по телевизията, не е определящо за кариерата. Това искам да им кажа от моя опит. Ако един актьор държи на кариерата си, трябва да знае, че всичко започва с първата репетиция на новата си роля.
Коментари (0)
Вашият коментар