Иван Юруков: Веднъж познал любовта, човек повече не може да е същият...

- Как пазим любовта, за да не “мине”?

Иван: Как може да пазим любовта? Все едно да пазим слънцето да свети. Този взрив, който изригва и намира всевъзможни пътища на проявление, е неуправляем. Минава през гъдел и избива на действия – действия, за които ставаш отговорен. Може би пазенето се изразява в отговорността да не чупиш много, особено главата си.

- Ти смел ли си в любовта?

Иван: По-скоро не. Като избухне, се хвърлям смело. Нали знаеш онова състояние, в което се озоваваш полугол в планината, по средата на някакво езеро, в малка лодка с човек, в когото си безумно влюбен и не можеш да повярваш как си стигнал изобщо дотам. Вали дъжд и ти с шапката си изгребваш вода, за да не потъне лодката, а сърцето ти ще се пръсне. Ти дори не знаеш къде ще останеш през нощта, но това няма никакво значение, защото си с най-прекрасния човек на света и друго не ти трябва.

Андрея: Не съм бил влюбен, не ми се е налагало да бъда смел, но съм бил с момиче, защото не мога да кажа “не”. А не мога да отказвам, защото не мога да обиждам хората и не искам да си развалям приятелствата.

Иван: Чудесна теория, поздравявам те! Предвиждам, че ще имаш много успехи!

Андрея: Стига де, знам, че не ми вярвате, но аз наистина мисля, че приятелството е много по-важно. То е това, което според мен държи любовта.

- Абе я ми кажете, човек може ли да е приятел с женка? (Отново култова реплика от “Дъвка за балончета” - б.а.)

Андрея: Естествено, че може! Даже в някои случаи е по-яко, отколкото да си приятел с момче.

Иван: Аз пък не мисля така – с мъж приятелството ми е по-силно. Всъщност май нямам приятелство с жена. Това са диаметрално различни светове – все едно ти да си на единия връх на планината, а тя - на най-далечния.

Андрея: На мен ми харесва да съм приятел с момичетата, защото така разбирам повече за тях и за начина им на мислене. А те хем мислят като нас, хем мислят съвсем различно.

Иван: Аз пък ти казвам от опит, че

никога не съм успявал

да разбера жените

Колкото и да съм опитвал, не се е получавало. Но ти пробвай! И друго ще ти кажа. Няма нищо по-красиво от взаимоотношенията между мъжете и жените. Колкото и да е абсурдно, защото не се разбираме.

- Обещавал ли си вечност?

Иван: Ще ти кажа строфа от мой стих:

Не ми предлагай кратка вечност,

подпис, застрахован до живот.

Не ми сервирай стройна кротост

от консерви със изтекъл срок.

Андрея: Нищо не е вечно. Освен... науката.

Иван: Според мен ти се измъкваш с тази наука – прикриваш собствената си невъзможност да признаеш пърхащите пеперуди и предусещането на онзи гигант, който дебне да те шамароса – любовта.

Андрея: Не, аз просто мисля логично.

- Какво е общото между вас и вашия герой от “Дъвка за балончета”? 

Андрея: Преди една година, когато снимахме филма, се намирах много повече в него, но сякаш пораснах и нещата се промениха.

Иван: Очевидно е, Андрея! Аз искам да те попитам нещо. Имахте ли някакви взаимоотношения с актрисата?

Андрея: Да.

Иван: И какви бяха те?

Андрея: Сложни.

Иван: Някакви схващания след това?

Андрея: Пак казвам, аз не го исках. Аз исках само приятелство.

Иван: Но тя искаше да стигнете по-далеч?

Андрея: Всички знаем, че тя вече си харесва друг...

- Андрея, ако Иван е бъдещото ти аз, какво би искал да го попиташ? 

Андрея: Дали още вярва в науката?

Иван: Искам да ти кажа, че когато пораснеш, ще си мислиш, че знаеш много неща и че разбираш живота, но той в една или друга степен ще ти даде примери за обратното. Никога нямай очаквания, винаги следвай инстинктите си. Да, науката е важна, но над нея има метафизика – има нещо, което е необяснимо и според мен много по-важно в определянето на пътя ни. Също те съветвам да не спираш да си задаваш въпроси. Самият процес на задаване на въпроси е храна за интуицията, а интуицията е най-върховната функция на мозъка. Това са едни сложни връзки в мозъка, които ти позволяват да реагираш в сложни ситуации, без да осъзнаваш, и да се предпазваш, и да взимаш правилните решения, и да вървиш по твоя път. А не да следваш нечий друг модел за живот.

- Хвърляте ли бързо дъвките, след като им свърши сокът?

Андрея: Това е метафора, предполагам. Ами не. За някои неща даже ми е трудно да сдъвча дъвката. А пък после ми е още по-трудно, когато трябва да я изхвърля. Разбираш ли?

Иван: Как хитро се измъкна! Аз пък не обичам да дъвча, а ако дъвча, винаги ги изхвърлям преди да им свърши сокът, за да ми остане хубавото усещане от дъвката.

Трябва да спреш, преди да паднеш