Той е също толкова симпатичен, колкото и героят му от “Столичани в повече”. Скоро ще го гледаме и в носталгично-романтичния филм "Дъвка за балончета". Иван е от хората, за които казваме, че е грабил с шепи, когато Господ е раздавал. Освен актьорството той има страст към още няколко изкуства, към прозорците и към напитките.
На 8 декември излиза на екран филмът "Дъвка за балончета", където той играе главната мъжка роля. Припомняме ви един наш разговор с него.
Преди да станеш актьор си се занимавал с рисуване, кога беше това и как те грабна актьорската професия?
Исках да стана художник и учих дърворезба и рисуване в Благоевград. Рисувах икони и изкарвах пари от тях, но това не ми беше основната мотивация. Нямах идея да ставам актьор. Вечерите ми бяха скучни и реших да се занимавам с нещо допълнително. Видях случайно обява, че търсят аматьори актьори, явих се и те взеха, че ме харесаха. На мен още повече ми хареса. Взаимно се избрахме - професията и аз. В Благоевград всъщност бях заради една любов. Останах там една година и след това кандидатствах в София, където започнах всичко отначало.
Чух, че си работил и като джамджия?
Аз съм от гр. Сандански. Преди време баща ми беше казал, че ако не им се обаждам, значи съм добре, ако им звъня, значи имам проблеми. И аз реших да не се обаждам, защото си мислех, че проблемите, които имах, не бяха достатъчно основателни, за да занимавам родителите си. Тогава работех като джамджия. Бил съм и барман, правех рекламни надписи по заведения.
Сега рисуваш ли?
Да, обичам да ходя на вилата, близо до Мелник, където мога да се уединя и да рисувам. Лятото ходя с приятели художници в с. Ковачевица, където рисуваме. Напоследък съм увлечен и по фотографията. Запален съм и по планински туризъм. В чужбина също съм обикалял къде ли не. Понякога тръгвам без цел и причина с кола из Европа. Ходил съм в Канада и САЩ. 
Какви изпитания ти поднася животът?
Всеки по различен начин усеща своите изпитания. Може да бъдеш на върха, но изведнъж да се окажеш на дъното, и то с угризения на съвестта, че си ощетил и унизил или дори убил нравствено някого. Моите изпитания постоянно се менят. Едно от тях е да проверя себе си - доколко съм човек, доколко съм един посредствен “драскач”, позьор актьор или драскач художник. Преди всичко трябва да се насочим към човека в себе си. Да го възпитаваме и да се стремим към съвършенство. И към доброто! Постоянно се говори за някаква промяна - “ще променим света”, “ще променим хората”. Човек не може да промени другите, може да промени единствено себе си. Ако всеки го направи, няма да я има необходимостта някой да променя нещо извън нас. За такъв тип провокация и изпитания говоря.
Вярващ ли си?
Вярвам в съществуването на сила и енергия, вярвам, че нещата, които се случват не са случайни, вярвам в името, вярвам в доброто, вярвам в любовта ... понякога.
Трябва да обръщаме повече внимание и на природата. Какво означава природа? Природа - това е нашето начало. Ние сме част от всичко това, от водата, почвата, въздуха. Имаме специална връзка с тях, но го забравяме. Взели сме се за по-велики от Бог, а всичко това е Бог.
Мисля, че да. Без вдъхновение творецът не би бил такъв. Опитвам се винаги да съм нащрек, когато вдъхновението се появи, да го уловя. То винаги идва изненадващо. Ние трябва да го посрещнем с достойнство, заредени с необходимото търпение, уважение, респект. Това не означава, че бродя всеки ден по улиците, за да го търся.
Означава ли, че не се оставяш по течението на случващото се?
Ако неизвестността е течение, оставям се да ме понесе. Оставям нещата да се случват и гледам да не им преча, по-скоро да им помагам. Приветствам всичко ново. Неизвестното ми е по-интересно. Извън релсите няма суета и човек може да срещне себе си.
Четох някъде, че се чувстваш объркан?
Това не означава, че съм заблуден и че не знам къде се намирам. Означава, че се лутам постоянно и се натъквам на нови и нови въпроси и отговори. Разбирам, че нещата не са толкова прости, колкото изглеждат и че много още имаме да се учим. Затова казвам, че съм объркан. Опитвам се да се интересувам постоянно и да питам защо? Развивам интуицията си.
Знам, че интуицията е върховно свойство на мозъка. Тя е изключително силно изразена в детето, което постоянно си задава въпроси. Затова се казва, че да запазиш детето в себе си, означава да поддържаш тази интуитивност, която имаш. Тя се оказва почти винаги вярна.
Играл си Разколников, който заради своя бунт срещу обществото убива, какъв е твоят начин да се бунтуваш?
Правя го с ролите, в които се превъплъщавам. Изразявайки себе си, изразявам и бунта си. Правя го и с късометражните си филми.
Доста ме натъжиха късометражните ти филми, защо избираш герои неудачници?
Никога няма чисто бял герой. Това е реалистична позиция, впечатленията ми от живота, тъжни или не, така виждам аз реалността. Иска ми се да бъдат дори с чувство за самоирония и хумор.
В епизод на “Столичани в повече”, казваш, че любовта е птичка дяволита, а в действителност какво е за теб любовта?
Това е цитат от Яворов. То не беше в сценария, аз го добавих. Сценаристите го харесаха, тъй като аз го повтарях постоянно. Много точно е казано: “Любовта е птичка дяволита, дето иска се пилее, дето иска, там ще пее”. Много точно. Повече от това не знам какво определение може да има за любов. 
Романтичен ли си?
Да, но не в лигавия смисъл на думата. По-скоро съм пиперлив, остър.
Като те гледам в “Столичани в повече” ми се струва, че образът ти е близък?
Да, така е. Опитвам се да стоя максимално откровен. Това ми харесва. Ето това отговаря на въпроса ти за бунта ми срещу лицемерието в обществото. С тази си роля мога да кажа, че има и други неща извън “селото”. Не става дума за селото като локация, а за тесногръдието, за малодушието и за липсата на лична позиция. Това е и причината за постепенното общо затъпяване. Динозавърът мутира в кокошка, за да оцелее. Човекът от одухотворено същество, дарено с разум, емоции и талант, вместо да се стреми към съвършенство е склонен да принизява ценностите и става подвластен на консуматорство и меркантилност.
Във филма ти си алтернативата на този човек?
Това е идеята. Различният човек, който не е въвлечен в ежедневните съседски свади или битови, досадни задължения на обществото. Той е друг човек, отдругаде, човек на момента, на вятъра. Мечтател.
Ха-ха, питай майка ми. Не знам, ако готвенето е женско занимание - умея да готвя. Много мъже готвят. На мен ми харесва. Не харесвам да гладя. Във всеки човек има нещо женско и мъжко.
Как се доближаваш до героя си?
На пръсти минавам през градинката, после наляво, вдясно, има една порта, чукам и ако не стане, не знам, може би обикалям три пъти и нахлувам с взлом (смее се).
Доближавам се до героя, като си задавам въпроса, ако аз бях той, как бих реагирал в тази ситуация. Това е пътят, по който актьорът може да изгради образа си. Чрез постоянни въпроси търся прилики и различия.
И когато се наложи да изиграя гей, за да го направя добре, трябваше най-напред да се слея с образа и да го заобичам. Той трябваше да бъде хем негативният герой, хем да има своите достойнства, както и да има основания да бъде такъв. Трябваше да потърся общото със себе си и чак тогава да намеря различията. А различията бяха, че той си пада по мъже, но приликата е, че и двамата се вглеждаме в човека. Независимо от пола. Героят ми се влюбва в човека.
Какво си пожела на последния рожден ден?
Хората, които са около мен, да са по-усмихнати и да се чувстват добре, това ще ме накара и аз да се чувствам добре.
Коментари (0)
Вашият коментар