Преди няколко години я гледахме в ролята на студенокръвната Катерина в сериала “Къде е Маги”, а след това във филма на Стефан Командарев “Съдилището”, където героинята й е другата противоположност – плаха, болезнено самотна жена. Параскева не е нито една от двете. Изглежда силна, нищо че твърди, че не е. В същото време достатъчно чувствителна, за да развълнува целия екип на филма с един-единствен монолог. Ето и какъв диалог проведохме в нейния малък автомобил, който беше претърпял леко произшествие на път към редакцията ни, но това не беше попречило на Параскева да дойде навреме и да направи усмихната фотосесия...
Днес това момиче празнува. Припомняме ви един наш разговор с нея.
Параскева, в „Съдилището“ ти направи деликатна роля, ненатрапчива. Разкажи ми за героинята си Кера и как остана тя у теб?
Керанка не е много важен персонаж засъщественото развитие на филма, но пък емного приятен цвят и допълнение към атмосферата, обграждаща главния герой, който се изпълнява от Асен Блатечки. “Една градска жена на село” – така я наричахме със Стефан Командарев. Една жена като много хора по тези места – самотна. Моята героиня таи симпатии към самотника на Асен Блатечки, но и двамата са твърде деликатни и плахи,за да стигнат до нещо повече от усмивки и малко съседска помощ. Явих се на проби за тази роля и си я спечелих с един неин монолог, който всъщност ме привлече да я изиграя. Ролята наистина е малка, но тази нейна сцена, където тя изплаква мъката си, е нещото, което даде смисъл на участието ми. Смея да твърдя, че се получи добре. Доколкото видях, екипът се разчувства по време на снимките, а и отзивите на хората са такива. И макар да се шегувам, че всъщност в тази роля аз основно правя кекс и беля яйца, мисля, че намерих моето място в големия филм. А той има много повече значения и задачи, отколкото имат нашите отношения с героя на Асен.
Ние сме първите, които писахме и показахме кадри от филма, докато той още се снимаше. Тогава Асен сподели, че се работи в тежки условия, има нощни снимки, освен това се намирахте в много отдалечен край на България. Какво помниш ти от снимките на “Съдилището”?
О, за мен това беше рай. Защото по същото време снимах в един сериал, където, както всички знаем, се снима бързо и компромисно, хаотично и изморително. Когато отивах в Ивайловград за 2-3 дни, се чувствах наистина в рая, защото екипът си вършеше спокойно работата. За мен беше безкрайно приятно, когато за един от епизодите операторът на филма Краси Андонов около един час реди осветление за моя близък план. Почувствах се поласкана. Въпреки че ми беше толкова малка роличката, хората се грижеха за моя облик. Даже после им писах благодарствено писмо във Facebook. Абе, припомних си какво е това да снимаш в кино!
Но за съжаление дори за утвърдени актьори като теб телевизията е необходимост, нали?
Чисто финансово е невъзможно да избегнеш изкушенията на телевизията. Но има и друго – сериалът предлага много дълга работа над образа. В един филм или театрална постановка имаш съвсем скъсено представяне на героя си. Докато в един сериал може почти ежедневно да го развиваш и да работиш над него, което също е изкушение.
Коренно различни са героините ти в “Къде е Маги” и в “Съдилището”. Пренасяш ли нещо в живота, докато си в дадена роля? Например ставаш ли по-властна или по плаха?
Такова нещо се случи, докато снимах “Къде е Маги”, защото процесът на снимки беше по-дълъг. То е и заради бързането, което се налага от работата – трябва винаги да си готов да скочиш в образа, и ти неминуемо започваш да пренасяш негови черти и в живота. Понеже моята героиня беше шеф и се държеше началнически, забелязвах, че дори хората от екипа леко ми отстъпваха място, като ме видят. Един ден срещнах Стефан Вълдобрев и той ме попита защо приличам на учителката му по физика. Явно е имало нещо от тази героиня, което е пробивало в поведението ми. С тази роля открих, че е много приятно да си лош. Защото нямаш никакви скрупули и притеснения и може да настъпваш хората, да ги уязвяваш, без изобщо да ти е съвестно.
Коментари (0)
Вашият коментар