Генка Шикерова: Най-трудно се оцелява в любовта

От Мила Иванова

Такава усмивка има Генка, чак да те хване яд, че не води някое забавно предаване. Такова е и общуването с нея – леко, усмихнато, открито. Днес това лъчезарно момиче става на 40. Припомняме ви един от най-уютните събеседници, с които някога сме разговаряли.

Когато разговаряхме последния път, каза, че имаш намерение да научиш повече за твоя панагюрски род. Направи ли го?

Ключът на този въпрос е в думата “намерение” (смее се). Засега съм просто с добри намерения. Но миналото лято имаше голяма родова среща по линия на майка ми. Аз не можах да присъствам, но наистина е било голямо събитие. Това, което разбрах, е, че един от членовете на рода е направил родословно дърво. Положил е страхотни усилия да събере наличната информация от общински, църковни и т.н. регистри, да я обобщи и да напише нещо като история.

Засилва ли се с годините връзката ти с родното място и родовата ти история? Например искаш ли твоите дъщери да знаят повече за корените си?

Аз самата искам да знам повече за моите корени. Срамувам се, когато говоря с хора, които познават историята на рода си. Миналото лято имах възможността да общувам с един изключително интересен човек, който е превърнал събирането на своята семейна история в хоби. Беше като приказка – пълно с герои, с усещане за съзидание. Виждаш пътя, по който израстват личности, усилията, и жертвите, които стоят зад съществуването на настоящето. Снимки на сгради и хора, които те пренасят на друго място.

Дадох си сметка колко много неща се случват в рамките на един човешки живот, когато баба ми по бащина линия ми показа кърпите, с които е завивала тестото за хляб. После го е носила във фурната, която се намирала близо до мястото, което аз в различините периоди знам като “стопа” (защото имаше знак “стоп”), после “светофара в Панагюрище” (защото беше само един и не работеше), преди това - “бингото”, ресторант “Пятигорск” и т.н. И някак си ми се стори твърде кратко времето, в което на това място са се случвали толкова много и различни неща, които вече не правим и не помним, а някога са били ежедневие.

И като стана въпрос за децата, честита втора рожба! Сигурно за активни родители като вас е голямо предизвикателство увеличаването на семейството. Имахте ли колебания по въпроса?

Не. Всичко беше планирано още преди появата на Александра. И както се казва: доволна съм. Аз съм доста облагодетелствана, защото има кой да ни помага. Не страдам от липса на нощен живот например, защото никога не съм го обичала. Започнахме да се сблъскваме с трудностите около логистиката, свързана с взимането от детска градина и различните курсове, на които ходи голямата, но нито сме първите, нито последните, които ще минат през това. Така че – това да са ни проблемите.

Не ти ли се искаше да прекараш повече време с Кая, или ти липсваше адреналинът, който ти дава твоята професия?

Не съм бързала да се връщам на работа. Опитвах се, а и сега се опитвам да усещам времето, прекарано и с двете деца. Искам, когато съм с тях, да присъствам и духом. Освен това не смятам, че те имат нужда от постоянно пърхаща край тях майка, а от човек, който се чувства добре в кожата си и ги обича.

Мислиш ли, че е възможно един ден да се занимаваш с нещо друго и какво например?

Да. Да съм водеща в Travel Channel (смях).

Преди четири години ми каза, че най-трудно се оцелява не в телевизията, не на самотен остров, а в любовта. На какъв етап от оцеляването сте? :)

Все още не сме в критичната, а в романтичната фаза. Посягаме си само от любов.