Ернесто Сабато - ренесансовият човек с бъдещите спомени

„Животът се състои в изграждането на бъдещи спомени.“
Ернесто Сабато

Ернесто Сабато е живял увлекателно. Той е интелектуалец, който се занимава с всичко - от наука до литература, политика до философия. Сабато разбива много бариери, докато е жив, и продължава да го прави с безсмъртното си наследство.
Ернесто пленява хората със своите писания и блестящи речи. Въпреки че светът се влюбва в думите на аржентинския автор, той се прочува и в други области.

Сабато е ренесансов човек, който прави важен принос в литературата, науката и философията. Фактът, че е оставил своя отпечатък във всяка област, която е решил да изследва, говори за неговия блестящ ум и креативност.

Ранни години

Ернесто Сабато е роден на 24 юни 1911 г. в Рохас, Аржентина, в италианско семейство от средната класа и е десетото дете от общо 11.
Прекарва по-голямата част от училищните си години в родния си град, но след това се премества в Ла Плата, за да завърши гимназия. Продължава да учи физика в тамошния Национален университет. Докато е там, той среща бъдещата си съпруга - Матилде Кусмински Рихтер.
През 1937 г. вече е докторат по физика и математика в Националния университет в Ла Плата, който отива в Париж, за да продължи изследванията си върху точните науки.

Точно преди избухването на Втората световна война Сабато е преместен в Масачузетс. През 1940 г. се завръща в Аржентина, за да работи като професор в неговата Алма матер. Преподава инженерство и работи като ментор на аспиранти по релативистка физика и квантова механика.

Преминаване към писането
През 1943 г. Сабато решава да напусне науките и да се отдаде изцяло на изкуството. Той се премества в ранчо в Кордоба без течаща вода и електричество и започва да пише. Сътрудничи си с няколко списания и пише рецензии.
В по-късната част от живота си Ернесто се посвещава предимно на писането.

Ернесто Сабато, много повече от писател
Въпреки че светът познава Ернесто Сабато като писател, той има някои от забележителни приноси в други дисциплини:
• Политика. Сабато се определя като социалист в продължение на много години. През 1934 г. Комунистическата партия на Аржентина изпраща Сабато в Москва като делегат. По-късно обаче той се дистанцира от социализма в своите трудове и публични изяви. Вместо това той подкрепя общество, основано на индивидуалната свобода, децентрализация и сътрудничество.

• Физика и математика. Сабато получава грант за изследване на атомната радиация в лабораторията „Кюри” в Париж. Срещата му със сюрреализма във Франция обаче го подтиква да се откаже от научните изследвания.
• Живопис. През 1970 г. Сабато чувства, че вече е казал всичко, което може да каже като писател. Освен това проблемите със зрението го принуждават да се откаже от четенето и писането, поради което той се потапя в света на живописта. Има изложби в Мадрид, Сао Пауло, Париж.
Ернесто Сабато също се интересува много от философия. Той ценял знанието и го смятал за истинския източник на човешката свобода. Аржентинецът написва няколко философски статии, които били много критични към науката. Той твърди, че науката, за разлика от философията, е дехуманизираща.
Общата нишка, която преминава през всичко, което Сабато прави, е силен интерес към социални, културни и политически теми.

Писането на Ернесто Сабато
Съсредоточаването само върху работата на Сабато като писател не би оправдало разнообразната му интелектуална дейност. Критиците и феновете по цял свят обаче го хвалят за уменията му с перото. Ето кратко резюме на някои от най-известните му книги:

• Тунелът (1948). Този психологически роман, разказан от първо лице, потапя читателя в екзистенциализъм. Главният герой пише от затвора за причините, заради които е извършил убийство. Въпреки че няколко издатели отхвърлят „Тунелът“, след като най-накрая е публикуван, критиците, включително важни писатели като Албер Камю, му дават възторжени отзиви.

• Герои и гробници (1961). Ернесто Сабато написва тази творба, когато е на 50 години. Много хора го смятат за най-добрия аржентински роман на ХХ век. Той разказва няколко сюжетни линии едновременно, поставени в контекста на перонизма. Въпреки че Сабато първоначално обмислял да изгори този ръкопис, съпругата му го убеждава да го публикува.

• Ангелът на мрака (1974). Този шедьовър е една от по-експерименталните книги на Сабато. Апокалиптичният сюжет е потопен в някои от важните събития в историята на Аржентина на фона на важни глобални събития от ХХ век.

Статии и признание
Ернесто Сабато също публикува много статии, повечето от които философски. Открояват се няколко от неговите по-политически есета като „Другото лице на перонизма: Отворено писмо до Марио Амадео“, в което той защитава Евита Перон и нейните последователи.
Неговите творби са удостоени с Голямата награда на Аржентинската асоциация на писателите, приза за най-добър чуждестранен роман (Париж) и Наградата „Мигел де Сервантес”.

Без съмнение Ернесто Сабато оставя своя отпечатък върху света. Неговото изследване във философията, науката и политиката го прави несравним автор.

Албер Камю – "абсурдният" гений, предрекал смъртта си