Двойка сте от доста време и вече сте надвили над капризите си. Шлифовали сте ръбовете на съвместното съжителство, хванали сте цаката на компромисите и отстъпките. Чудно сте наместили и пружините на спалния матрак.
Но добре смазаната ви машина напоследък издава странни звуци. Прискърцва от време на време, придърпва, когато сменяте предавката. Чувате ги най-често, когато сте в компанията на роднини и приятели с деца. Защо ли... Едните не спират да повтарят „внуци, внуци” като светофар на жълто посред нощ, а на другите направо им е неудобно да ви канят у дома. Защото нямате деца.
Какво не ви е в ред, за кога се размотавате. Всички са сериозно притеснени, само на вас ви е равна и зелена морава пред очите. Време e да забележите, че биологичната ви лампичка мига в червено.
Много двойки отлагат появата на първата си рожба с времето. Ако преди няколко десетилетия е било в норма жената да роди на 20 години, днес съвсем не е така. Норма няма, но статистиката я лови след 25 и около 30 години. Причини много – от личния избор през осъзнатата необходимост от завършено по-висше образование до несигурността в условия на криза.
Признайте, вече сте отметнали повечето работа. Стъпили сте здраво на краката си и нямате причина да отлагате. И двамата искате деца, остава да се справите с готовността.
С времето решението се взима по-трудно. Защото свиквате с удобството на инерцията да нямате деца. Обичате да си отспивате, имате свободно време и може да го ползвате, когато пожелаете. Ще сготвите, а може и да си легнете гладни. Децата биха взели част от тези житейски придобивки, но пък усещането от това да си родител ги слага в малкия си джоб. Всяка мама или татко биха се подписали под това твърдение с две ръце. Не се опитвайте да го разбирате сега, все още нямате деца.
Нервите стават капризни. Не беше така преди години, в началото на връзката ви. Сега се взирате в другия по-често, по-остро, по-критично. Взривяват ви и малките неща. Картината в дневната отново е накриво, светът се е наговорил да ви дразни и някой ви е стъпил на опашчицата... По-зле ще става. Все повече нервите ви ще искат своето. Да се пестят, да бъдат по-егоистични, да ги няма. Децата ви обаче ще ги искат здрави и в отлична форма.
Тялото започва да изневерява. Не става дума за прелюбодейство, макар че и това не е изключено. Може би си мислите, че тялото ви ще е младо вечно. До старостта има още много време, но с годините създаването на поколение става по-трудно, отглеждането му - още по-трудно. На коленете и гърба ви не им е все едно. Факт е, че в зряла възраст деца се гледат по-мъдро. Никой обаче не е казал, че физически е лесно.
И теорията на вероятностите е в сметката. Решението да станете родител само по себе си не е достатъчно, за да се случи. След дългото отлагане сега се налага малко да почакате. Още малко, от раз не става всичко. Кой да предположи, а времето не спира да тече.
Помислете и за децата на децата. Перспективата е далечна, твърде далечна, за да я мислите сега. Но ако и вашите наследници решат след време да изчакат със създаването на поколение, бастунът ще е най-малката ви грижа на абитуриентската на внуците.
Коментари (0)
Вашият коментар