Какво да правя като детето ми е твърдоглаво и не разбира от дума? Трябва ли да прилагам наказания и няма ли те да предизвикат негативни последици? Пред тези въпроси са изправени много родители и те често се чувстват объркани в търсене на верния отговор. Според психолозите огромно значение имат видът наказание и начинът, по който то е наложено. Целта е да остане знак в съзнанието на детето, който да го накара да не повтаря грешките си. Адекватната родителска санкция е стъпка към изграждането на самоконтрол у малките момичета и момчета. Чрез спазването на правилата те се учат да се съобразяват с околните и да зачитат правата им. Така трупат социални умения, необходими на зрелия човек.
До 18-месечна възраст детето е твърде малко, за да може да осъзнае какво е допустимо и какво - не. Около 2 годинки то вече добре разбира какво му говорите, когато се изразявате ясно и конкретно. Щом направи нещо извън правилата, кажете: "Не обичам/ядосвам се/тъжно ми е, когато..." Това е категоричен сигнал, че не одобрявате поведението му. Дългото мълчание, по което детето да разбере, че сте му сърдити заради беля, е неподходяща реакция - може да доведе до формиране на ниска самооценка.
Преди да пристъпите към санкции, трябва да сте задали правилата, за да се знае какво толерирате и какво смятате за недопустимо. Според психолозите наказанието има положителен ефект само когато съответства на провинението, наложено е навреме и е съобразено с темперамента на детето.
За някои хлапета е достатъчно да направите забележка с по-строг тон, а за други е необходимо да се намесите пряко, за да предотвратите неприятни последствия. Ако например вашият син или дъщеря за пореден път извади всички дрехи от гардероба, неадекватно е наказанието да бъде заспиване без приказка за лека нощ. То трудно би открило връзка между постъпката и последствието. По-добре го накарайте да ви помага, докато върнете дрехите по местата.
Какво означава да реагирате навреме? Например детето е нарушило забраната ви да се мокри във фонтана. Вместо да го преоблечете и да му заявите, че утре няма да идвате в парка, незабавно си тръгнете към къщи. Специалистите спорят доколко е ефикасно да го оставите насаме, когато е превъзбудено и не може да владее чувствата си. Действително това е начин да се успокои и да осмисли поведението си, но този период трябва да бъде кратък. Например по една минута за всяка година от възрастта на детето. В никакъв случай не казвайте: Сега си отиваш в стаята и няма да мърдаш оттам, докато не ти разреша.
Физическото наказание не е мярка за възпитание и е редно да остане в историята. Когато родителят посегне на детето, това издава неговата безпомощност да се справи със ситуацията и да овладее гнева си. Първо, възрастният дава лош пример за липса на самоконтрол. Посланието е: когато си ядосан - удряй. Второ, задейства се механизмът на насилието. Статистиката сочи, че битите деца по-често прибягват до физическа саморазправа с връстниците си, а по-късно възпитават по същия начин собствените си наследници. И трето, с лошо не може да се постигне добро - детето от страх се въздържа от определени постъпки, но не се научава да различава правилното от неправилното.
Коментари (0)
Вашият коментар