Обичам ли и двете си деца поравно?

Понякога едното дете ревнува, че родителите обичат другото повече. Случва се голямото да е пренебрегвано, заради грижите към по-малкото, но в никакъв случай то не бива да усеща липса на любов, внимание и грижа. Нали децата трябва да се обичат еднакво?!

Нужно е да хвалим всяко хлапе

Никога не може да предположим какво дете ще имаме. Ако ние сме по-нервни и все бързаме занякъде, не е изключено да станем родители на спокойно, дори флегматично дете, за което времето няма никакво значение. Или ако сме стриктни и обичаме правилата, хлапето ни да е буйно, и да не зачита реда.

Какво да правим, ако имаме две коренно различни като поведение деца?

В никакъв случай не бива да отдаваме повече грижи и внимание на това, което се доближава до нашия темперамент и нагласа към живота. Ако го толерираме, другото дете със сигурност ще започне да страда и това да се отрази на характера, поведението, развитието, реакциите му. Затова родителите трябва да поощрят и другото. Със сигурност и то има положителни черти и таланти, на които е нужно да се обърне внимание.

Да не пренасяме емоциите си върху малките

Често, съзнателно или не, малките ни напомнят за брат, сестра, баща или майка, които понякога са ни създавали проблеми. И ако попаднем с хлапетата във вече преживяна ситуация, си го изкарваме на тях и за минали събития. Важно е да се въздържаме от такова пренасяне на емоции.

Нерядко проблем в семейството е желанието на родителите да направят хлапето си съвършено. Понякога таткото толкова държи синът му да стане „перфектен като него“, че това им пречи да прекарват времето си приятно. Ако бащата непрекъснато критикува сина си, дори да го прави с приятелски тон, момчето започва да изпитва неудобство и престава да му е забавно. А момчетата приемат за свой модел само човек, чието одобрение и симпатия усещат. Затова, ако един баща наистина иска да помогне на сина си да стане мъж, не бива да му се кара, когато плаче, да му се подиграва или да го принуждава да спортува насила.

Да не моделираме детето

Ясно е, че ни очакват проблеми, ако се стремим да превърнем детето си в нещо, което не е. „Добрите родители обичат децата си еднакво - всеотдайни са към тях, желаят им най-доброто и в името на това правят необходимите жертви. Понякога повече подкрепят едното, друг път компенсират с други неща другото“, казва психологът Ивана Веселинова. Тя обяснява, че е съвсем човешко да проявим нетърпение към някои черти от характера на малките, и да се гордеем с други. Именно приемането и разбирането на тези различни нагласи, а не вменяването на вина, че съществуват, ще ни помогне да се отнасяме към всяко от децата с обичта и специалното внимание, от което се нуждаят. А те имат потребност от дружелюбни и благосклонни родители.