Те растат и се променят. Първо пускат ръката ни, след това не искат да ги виждат с нас около училище, а идва ден, в който предпочитат да се приберат вкъщи, когато ние сме си легнали или пък излезли за работа, за да не се засичаме. Неизбежни са тези процеси и най-добрият съвет, който може да последваме, гласи ТЪРПЕНИЕ!
Междувременно близостта с нашето дете не бива да се пуска просто ей така, защото "това е нормално". Както при всички други взаимоотношения, и това са взаимоотношения, по които трябва да се работи всеки ден. Какво може да правим, за да пазим близостта си с нашите скъпи съкровища.
1. Да ги изслушваме
Важните за тях неща трябва да станат важни и за нас - музика, кино, социални медии. Добре е да сме наясно с интересните за тях теми и да бъдем в час, за да е интересно на децата ни да ги дискутират заедно с нас.
2. Да ги допускаме до нашите светове
Грешно е да мислим, че невъзможността да платим вноската за колата навреме е тема, която не бива да засяга децата ни. Колкото повече се държим с тях като с възрастни и ги допускаме близо до нашите светове и проблеми, толкова повече те ще се чувстват приятели с нас.
3. Да ги мотивираме
Похвалата е изключително важна! Много по-важна от наказанието и порицанието. Ако трябва, от време на време манипулирайте събитията, така че детето да заслужи похвала.
4. Да правим интересни неща заедно
Върнете се в детството си. Свалете високите токчета и влезте в кецовете на дъщеря си, а след това отидете заедно с нея и си направете татуировка. Направете в снега снежен ангел със сина си, тичайте боси в локвите, покатерете се на старото дърво в двора. Бъдете млади като тях, ще им хареса повече от всичко.
5. Не им досаждаме
Прекалената близост е крайност, която не се препоръчва, защото децата, особено в пубертета, имат нужда от своето лично пространство и от изграждането на своята индивидуалност. Затова бъдете винаги наблизо - разбиращи и готови за приключения, но не се натрапвайте в моментите, в които синът или дъщеря ви предпочитат да останат сами или със своите връстници.
Коментари (0)
Вашият коментар