Привилегията да отгледаш дъщеря

Как да възпитавате дъщеря си, за да се чувства уверена и щастлива, да изгражда правилно взаимоотношенията си, да разгръща потенциала си? Разбира се, всичко започва от семейството и ролята на майката и бащата. А дъщеря ви е като „бял лист”, върху който вие и партньора ви оставяте своите отпечатъци.

Илюзия за сходство

Детските психолози често се сблъскват с този проблем – майки, които се опитват да осъществят собствените си нереализирани мечти чрез своите дъщери. „Направи го за мен!” е често срещана фраза. Когато момичето пораства, майката се опитва да проявява неадекватни изисквания към нея – например, свързани с брак или кариера. Майката е мечтала за кариера на юрист, но е станала счетоводител. И държи дъщеря й да следва право, макар че тя рисува прекрасно. Същото е и с избора на брачен партньор, който все не може да оправдае високите изисквания на бъдещата тъща, просто защото тя не е удовлетворена от собствения си съпруг.

„Не прави като мен!”

Всяко семейство е уникално – не само по енергията, която се предава на следващите поколения, но и по неефективните стереотипи, които се внушават на младите. Децата са като глина, която приема наличните форми, независимо дали са добри или лоши. Стереотипите най-често се предават именно по „еднополова” линия – по мъжка или по женска. И чак когато пораснат, децата разбират, че нещо, възприето в най-ранна възраст като абсолютна истина, междувременно е объркало живота им.

По женска линия често се предават възгледи за „тежкия живот” на майката. Това става под формата на изявления от типа „не искам такава съдба за дъщеря си”. Но на практика децата ги възприемат като даденост и комплексите на майката лесно се трансформират в комплекси на дъщеря й.

Коя е по-красива?

Според психолозите междуполовата конкуренция е по-засилена сред жените, отколкото сред мъжете. Затова и женското приятелство често приключва, когато се появи мъж, интересуващ се от двете страни. Между майките и дъщерите също има конкуренция за вниманието на „главния мъж” – съпруг и баща. За мъжа дъщерята е „идеалната жена” – искрена, любяща и одобряваща го. Което обаче на подсъзнателно ниво предизвиква ревност у майката, която започва да води „борба за първенство”. Често се получава следната ситуация – бащата се възхищава от ума и красотата на дъщеря си, а майката придирчиво й намира недостатъци – не е много хубава, не притежава вкус, не умее да се облича. Трябва да се отбележи, че критиките от страна на майката може почти да не се отразят на самооценката на момичето, ако бащата продължава искрено да я смята за красавица и умница. Но само една дума на таткото в солидарност с майката може болезнено да удари самоувереността на дъщерята.

Татково момиче

Бащата е ключова фигура в живота на момичето. Затова не се опитвайте да го привлечете на своя страна, когато критикувате външността или потенциала на дъщеря си. Ако баща й не я подкрепя, самооценката й ще бъде неадекватна. Позволете й да спечели. За дъщерята е важно да превъзхожда майка си, също както сина трябва да надмине баща си. Психолозите обясняват, че е нормално между майка и дъщеря да съществува напрежение, неразбиране и дори конфликти. Мъдрата майка обаче ще позволи на дъщеря си да я побеждава и с гордост ще наблюдава радостта й. Признайте на своето момиче добрия му вкус, умението да готви, успехите в училище или в кариерата. Критиката ви трябва да бъде обмислена и конструктивна. Не се страхувайте да си признаете усещането за конкуренция и се старайте да сдържате острите реплики. За жалост все още съществува погрешното мнение, че майките трябва да възпитават дъщерите, а бащите – синовете.

Присъствието на бащата в семейството е необходимо за момичето не по-малко от това на майката. Таткото е човекът, чрез който момичето се запознава с мъжката част от света. Ако той е образец за благородство, уважение и любов към съпругата си, дъщеря му ще формира правилни възгледи, които по-късно ще пренесе в собственото си семейство. Момичето осъзнава своята женственост именно чрез отношенията с главния мъж в живота си – своя баща. Раздялата с него в детска възраст се преживява болезнено и води до по-трудно общуване с противоположния пол като цяло.