Антъни Хопкинс сигурно щеше да е композитор на класическа музика, ако в края на 50-те години Лорънс Оливие не забелязва таланта му, докато следва в Кралската академия по драматично изкуство в Лондон.
Той е автор на валса "And the Waltz Goes On", включен в албум на Андре Рийо, а през 2012-а сър Антъни издава албума с класическа музика Composer.
Сър Антъни, изглеждате в хармония със себе си…
Ще ми се да знаех това, което знам днес, когато бях по-млад. Сега някак по-добре живея в кожата си. Когато си по-млад, все бързаш за някъде, все си напрегнат. Всичко ти изглежда важно, а сега, като погледна назад, се питам за какво е било цялото това тичане. Нищо не е толкова важно. Живей си живота, защото сме на тая земя кратко.
Значи се наслаждавате на напредването на възрастта?
Да, държи ме във форма. Поглеждам се в огледалото и виждам бръчките си, но изобщо не ми пука. За мен това е добро време. Смъртта е велик спасител, най-накрая те отвежда далече от всичко. Знаете ли, че именно това прави живота хубав. Тленността прави животът по-наситен, по-осезаем, никой от нас няма представа къде отива след това и в това се състои разковничето на това да живееш пълноценно.
Актьорството държи ли Ви млад?
Да. Аз съм млад. Да твориш и да поддържаш мозъка си зает, е много осезаемо нещо, защото ако не го правиш, умираш бавно. Въпреки че понякога се чувствам уморен и ми се ще да захвърля всичко, не искам просто да се пенсионирам. Ще го правя, докато имам сили за това.
В друго интервю бяхте казал, че колкото повече живеете, толкова повече Ви изглежда като сън.
През последните 30 години все така се усещам. Виждам резултатите и проявленията на неща, за които съм мечтал като дете. Помня, че когато прозрях какъв живот имам за пръв път, си помислих, че това не е реално, защото се случваше точно по начина, по който си го представях някога. Ужасно съм впечатлен от факта, че хората имаме властта да сътворяваме животите си така, както ги искаме.
Мислите ли, творците имат по-мощен вътрешен живот? Другите често казват, че вие сте по-емоционални, по-чувствителни.
Никога не вярвам на останалия свят, що се отнася до оценката му за моята професия. Гледайте на мен като на прост актьор, който харесва месо и картофи. Не вярвам в бомбастичните неща, които съпътстват моя занаят, затова съм склонен да бъда леко циничен, стане ли дума за това колко по-различни сме актьорите от останалите хора. Да, мисля, че творците имаме по-увеличени усещания, но не смятам, че това ни прави по-специални.
Много от колегите Ви се държат сякаш имат …
Трябва да си внимателен с това, защото когато започнеш да си вярваш, че имаш лиценз, който те прави специален човек, индивид, който диша различен въздух, тогава си затънал до шия. Това е пътят на лудостта. А доста от в моя бранш вярват, че са необикновени. Мисля, че актьорите са благословени и прокълнати заради повишената си чувствителност. Това е всичко. Това не означава, че са по-висша раса, нито че са с по-голям мозък.
Още ли сте обсебен от работата си?
Имаше време, в което наистина се бях вманиачил. Вече не е така. Харесва ми актьорството, но сега му се наслаждавам повече, защото е малко по-лесно. Обаче вече не мога да работя в театър, защото това изкуство е прекалено сериозно. Все едно някой да ме затвори в клетка. Възхищавам се на хора, които могат да играят на театрална сцена, но аз не съм от тях. Предпочитам да живея своя си живот и от време на време да снимам филми.
Какво правите в свободното си време?
Свиря на пиано, това е моята любов. Чета, рисувам, композирам музика. Обожавам да рисувам, не знам дали съм добър в това, но го правя. Обичам миризмата на акрилните бои. Харесва ми да творя музика. Актьорството е само за запълване на някакви други потребности.
Постигнахте ли всичко, за което сте мечтали?
Отвъд това. Аз съм голям късметлия. Имах чудесен живот и наистина съм благодарен за това.
Източник: The Talks
Коментари (0)
Вашият коментар