Юлиан Вергов: Все още вярвам в любовта

Преди няколко години се запознах с Юли в паузата на един концерт в „Армеец“. Той не помни тази история, а и не му я припомних, защото за него едва ли има значение. Тогава се случи да застанем на две успоредни опашки близо един до друг – всеки заровен в своя телефон. Отнякъде изскочи смешен човек с фотоапарат и ни снима, а после в някакъв жълт вестник си бяха измислили, че Вергов има ново гадже. Докато си говоря с него днес, се чудя не разбират ли този тип колеги колко губят с това, че не се доближават до истинския човек, ами скалъпват безумни истории за живота му. А истинският Юли е забавен и остроумен, земен, ужасно хубав и на драго сърце позира с маймуна...

Един от последните филми, в които участва, е "Маймуна" - и преди няколко месеца беше киносъбитието на сезона - филм, който ще ви разсмее, разплаче, трогне, изненада, шокира, разнежи, а може би дори ще ви обсеби. С усещането за надежда на всяка цена! Той няма нищо общо с трагичните опити на други съвременни български филми да ни внушат, че животът няма смисъл и че мястото, на което живеем, е сиво и мрачно.

Днес това момче става на 49! Припомняме ви един наш разговор с него.

Юли, представленията, в които участваш, винаги са разпродадени, а казват, че културата ни е в колапс... Каква е истината за търсенето на изкуство?

Съдейки по пълните зали, смятам, че има хора, жадни за изкуство и в частност за театър. Когато се потрудиш с рекламата - тази мръсна дума за българския театър, хората разбират, че има представление и идват. И усещам, че страшно много се радват на това, което се случва на сцената. Трябва повече театри да ходят в провинцията. Хората навсякъде са различни, но това няма значение, защото обединяващото е спектакълът. Ние подехме една инициатива „Гледай представлението, а не телефона си“, защото, няма какво да се лъжем, често се случва хората да се ровят в телефоните по време на спектакъла. За наше щастие по време на нашите представления никой не гледа телефона си. След представлението много от тях искат да се срещнат с нас, да си говорим и мисля, че повечето са доволни, съдейки по броя хора, които продължават да пълнят залите.

Театърът и киното са доста различни, но в България постоянно се налага на повечето добри актьори да ги съвместяват. Това ограбва ли те по някакъв начин, или по-скоро те обогатява?

Наистина са много различни. Имат общо семе, но са различни във всеки аспект. Естествено, че ме обогатява, защото колкото повече роли правиш, толкова повече се развиваш като актьор. Разбира се, трябва да спазваш някаква хигиена, не може да участваш във всичко и на всяка цена. Това съвместяване ми отнема от енергията, от силите. Трудно е да подредиш нещата – сега известно време ще репетирам, ще играя, после известно време ще снимам. Често пъти тези неща съвпадат. Най-вече нагаждането на програмата е много трудно.

Като говорим за професионалната хигиена, налагало ли се е да допускаш компромиси в професионален план и кои са тези, които не би направил никога?

В миналото като млад актьор се е налагало да правя компромиси, разбира се. Но вече имам възможност да избирам. А нещо, което не бих направил... никога не казвай никога, но мисля, че никога не бих участвал в реалити формат.

Да поговорим за "Маймуна". Филмът е истинско събитие, това вече е ясно. Разкажи за твоята роля, за снимките, за работата с Шошо.

Навих се да играя, защото с Шошо сме приятели от детската градина и за толкова много години познавам добре начина му на мислене и много го харесвам, особено в творчески план. Навих се и защото прочетох сценария и смятам, че българското кино има нужда от точно такава история, която не натоварва, а напротив. Въпреки драматичните събития във филма историята е поднесена така, че да те зареди, а не да те натовари. Моята роля е на един обикновен баща, който има две дъщери – повече не мога да кажа... Аз все още не съм гледал филма, но това, което гледах като суров материал, а и на сценарно ниво, и най-вече заради екипа, който се състои главно от млади хора, жадни да създадат този филм, дори и с оскъдните средства, с които е направен, виждайки тяхното желание, смятам, че би трябвало филмът да е станал фантастичен!

Днес в киното продължават да се лансират главно сиви и кахърни сюжети. „Маймуна“ категорично не е такъв филм. Защо продължаваме да живеем в илюзията, че България е една дупка, където всичко е черно-бяло? Какъв е този пиетет към сивото?

Имам една еретична идея в тази посока. Смятам, че тези филми повече се тачат по фестивалите и май се правят главно заради тях. Не съм много сигурен, но малко така ги виждам нещата. Първо, фестивалите са доходоносни и, второ, като получиш награда на фестивал, по по-друг начин се гледа на твоя филм. А и по-лесно се прави някаква драма – да покажеш дълбочината на проблемите, катарзиса, крайностите. А пък то може да се случват и по друг начин нещата. Затова ми харесва, че във филма „Маймуна“ има изключително драматични събития, които са погледнати от съвсем друг ъгъл.

Като с филмите за Холокоста – има много филми по темата и повечето от тях са тежки драми, но има и един филм, който се казва „Животът е прекрасен“ и е абсолютна класика, който разказва за същата история, но е забавен и светъл. Това сравнение го чух от Шошо, но съм напълно съгласна с него.

Да, аз също. И е абсолютно валидно за „Маймуна“. Аз отдавна познавам този начин на мислене на Шошо и затова се съгласих да участвам във филма.

Лентата не е детска, но нещата се случват през гледната точка на децата. Защото смятам, че филмът ще ги зареди позитивно и по никакъв начин няма да ги натовари. И може би най-важното нещо е посланието на филма, че каквито и проблеми да има, животът продължава и той е прекрасен!

Маймуната е доста палаво животно, а снимката, която виждат читателите на това място, е изцяло по твоя идея :) Имаш ли нещо общо с този животински вид освен едноименния филм?

Общото е, че приличам на маймуна и много често се държа като такава.

С кого и с какво се съобразяваш най-много по своя път?

Съобразявам се с хората, които са ми близки, но най-вече следвам инстинкта си. Винаги в тоя живот Бог ме ръководи.

Имаш ли си мечта?

Мечтая да мога да отида да снимам някакъв хубав филм с хубава история, с хубав сценарий, със страхотен екип, и този филм да е единственото нещо, което да правя в този момент. Досега не ми се е случвало да правя само филм. Непрекъснато има още много други работи – представления, репетиции. А аз искам да изключа телефона си и месеци наред да се концентрирам и да се занимавам само с това нещо.

В едно интервю беше казал, че вярваш в любовта. Променя ли се вярата в нея с годините, с опита, с натрупванията?

Все още вярвам в любовта и тази вяра не се променя. Винаги нося любовта в сърцето си – понякога става по-силна, друг път – по-слаба. Много ми хареса едно изказване на Шошо, че любовта си личи в края, а не в началото. Любовта винаги е била движеща сила. Тя не е конкретно само към един човек, тя е нещо много по-голямо – може да е към кучето, към спектакъл, към филм, към стихотворение, към публиката.

фотографии: Мила Иванова и архив "Маймуна"