Пилешка супа, компреси на прасците и други подобни рецепти имат дълга традиция. Дали наистина помагат? Ето осем известни домашни средства, чието действие е научно обяснено – или поне лекарите отдавна са се убедили в полезността им.
Колко просто е при висока температура да извадиш от шкафа хапче за понижаването й, да го глътнеш и да чакаш. И колко усилия изисква един компрес с извара: кърпата трябва да е дебело, но равномерно намазана с извара, а после трябва и да се затопли върху термофор. Накрая се увиват гърдите на болния и се стягат с още кърпи. Процедурата се повтаря на всеки 15 минути, докато температурата спадне.
Тази и подобни лечебни процедури се предават от поколение на поколение – със знанието за лечебната сила на естествени дразнения като студ и топлина или за действието на растенията.
Да не забравяме церемонията по приготвянето на чайове, вани или компреси. Тя показва на болния, че го ценят и се грижат за него – което от своя страна стимулира самолечителните сили на организма.
Но какво място може да имат домашните средства във време, когато класическата медицина има готови лекарства за почти всички страдания? Очевидно имат, въпреки всички неблагоприятни обстоятелства. И то значително. Пациентите все по-често се интересуват за домашни средства за лечение.
Нужно ли е да тичаме веднага при лекаря, когато сме настинали? Много домашни средства са доказали годността си в течение на столетия и помагат при леки заболявания. Те постигат желания ефект и спестяват средства на здравната система, като помагат за избягване на поне едно посещение при лекаря. При леки заболявания като настинка, болки в гърлото или мускулно схващане лекарят често съветва пациента да изчака и след няколко дни да го посети отново. Или предписва сироп за кашлица, въпреки че ефективността му не е доказана.
Независимо къде – дали в лекарския кабинет, в поликлиниката или в болницата – днес все повече медици залагат на доказали годността си домашни средства.
Ръководителят на детското отделение в общинската болница в Хердеке твърди, че детските лекари там лекуват белодробни възпаления, придружени с висока температура, като поставят компреси с извара или синап, или пък предписват инхалация с лайка и мащерка. Понякога домашните средства заменят приема на антибиотици, подчертава д-р Ленглер.
Балансът на опитния практик е положителен. В приемната на клиника „Шаритè" в Берлин лекарите също имат добър опит с прилагането на домашни средства. Те лекуват пациенти с раздразнено черво със семена от индийски живовляк и чай от лайка, или облекчават артрозни болки в коляното с екстракт от върбова кора, пиявици или компрес с въглен. Ефектът на повечето домашни средства не е научно доказан, признава доктор Михаел Тойт от берлинската клиника. И това не е учудващо – кой производител на лекарства би имал интерес да докаже, че пакетчето с лук има ефект срещу болки в ухото?
Но нима традиционните методи трябва да се измерват със строгите изисквания на клиничните изследвания? За Алфред Ленглер дългогодишният терапевтичен опит е достатъчно доказателство за ефективност и е равнозначен на научно познание. Той е убеден, че си струва да се разпространяват знанията за домашните лечебни средства, за да стигнат най-вече до хората, които не могат да разчитат на опитни в лечението баби.
Коментари (0)
Вашият коментар