Има хора, за които дори само да разкажеш, си е интересно пътешествие. Доктор Николай Леви е такъв човек. Зъболекар, който си е извоювал място сред най-добрите в естетичната стоматология в Щатите и пред когото са зяпвали една камара знаменитости. Кайтист, който чупи световни рекорди в свободното си време. Отскоро и програмист, който обучава изкуствения интелект в тънкостите на зъболекарската професия.
Николай завършва стоматология в София и през 1996 година се мести в Сан Франциско. Учи малко и там и две години по-късно започва да практикува. Първоначално работи в две клиники едновременно – в Сан Франциско и в Бевърли хилс, като всяка седмица навътра хиляди километри.
Той е сред първите доктори в Щатите, които започват да работят с най-известния бранд алайнери за подреждане на зъбите. Следващите 10 години става един от топлекарите в Америка и по целия свят в тази област.
Но доктор Ник е любопитен мъж и този успех далеч не може да утоли жаждата му. Започва работа в Бевърли хилс в оригинала на „Тотална промяна". Зад кулисите среща куп знаменитости – хора, които в най-добрия случай е виждал на картинка от дъвка или изрезка от списание. Не може да ги назове по имена заради лекарска тайна, но на неговия стол са отваряли широко уста много от онези бляскави персони, пред които свиваме разтреперани коленца, когато излязат да си вземат оскара или грамито. Доктор Ник е един от онези, на които знаменитостите се доверяват, за да стъпят на червения килим с поразяващи усмивки.
Никога няма да забрави как му се обаждат да прегледа някакъв пациент, но той е свръх зает и отказва. Няма шанс да лети точно тази седмица, програмата е пълна. Тъкмо да затвори телефона, и чува името на пациента – негов музикален идол от детството. „Плакатът му беше висял в детската ми стая дълги години", разказва Николай. На момента скача в самолета и след няколко часа детският идол се превръща в пациент.
„И така, един след друг срещнах когото се сетиш", обяснява зъболекарят. Първоначално е забавно, но малко по малко се превръща в рутина и губи от чара си. „Малко съжалявам, че вече не мога да изпитам никакво вълнение при среща със знаменитост. Ей така, да застана на опашка за автограф от някого. Няма вече кой да ме впечатли и малко ми липсва тази тръпка", споделя.
По време на COVID пандемията пътува много, защото в Щатите всички си седят вкъщи, любезно посъветвани от властите, докато него не го свърта. Вижда Лас Вегас празен – като зомби филм. хотели с по 7000 стаи са абсолютно пусти. В казината има по едно крупие, по магистралите няма и толкова. За него това пътуване си остава незабравим спомен.
А доктор Ник има доста спомени. Лекарската професия, колкото и удовлетвореност да му е донесла, заема само част от живота му. От 1999 г. той активно се занимава с кайт. Световен шампион е по сноу кайт и има два световни рекорда по воден кайт. Единият е за най-дълго разстояние кайтване за 24 часа и в момента е все още актуален рекорд в „Гинес". Другият вече е бит, но в никакъв случай това не го омаловажава, той е за най-дълго сърфиране на отбор – 1184, 86 км.
В кайт общността познават Николай и знаят за опита му с „Гинес". Канят го да вземе участие в групово каране с благотворителна цел. „Кайтвахме по-голямата част на бариерния риф в Австралия – разказва той. – 1000 и нещо километра, 8 човека. На този рекорд се случи всичко, което можеше да ни се случи. Един счупи крак, за малко да умре. Момичето в компанията го захапа акула. Имаше крокодили, акули, всички ужасии, които можеш да се сетиш".
Събитието се излъчва онлайн и набира средства за рядко заболяване. Осемте кайтисти успяват да съберат половин милион долара. Ричард Брансън също подкрепя тяхната кауза На връщане пътуват с неговата авиокомпания и се виждат на екраните в самолета – записите от кайтването текат с цел фондонабиране. „Като се замисля, че тръгна от нищо, ми беше доста странно да се гледам в този самолет, уж съм някаква важна персона", спомня си Николай.
Всъщност историята му със световните рекорди тръгва от едно най-обикновено каране на кайт през уикенда.
Години по-рано един ден той влиза да си покара, вечерта се стъмва, Ник не бърза и продължава да лети между две шамандури. Винаги кайтва с часовник, но в тъмното го е страх да го погледне. В един момент удря нещо. „На тъмно е много неприятно. Не виждаш, не очакваш и тялото ти няма време да се стегне", обяснява той.
Пада, но бързо си намира борда и отново тръгва. После пак пада, пак тръгва и така, докато не разбира, че през цялото време се удря в сьомга и ако продължи така, има шанс да си извади рамо или да направи друга контузия. Решава да излезе от водата и тогава поглежда часовни- ка – минал е 186 мили. „Нали знаеш, че ако не го постнеш във фейсбук, не е станало", смее се Ник. Приятелите му започват да коментират – едни му казват, че е луд, други питат кому е нужно. Има обаче и един различен коментар – някой предполага, че това може да е световен рекорд. Николай проверява. „И открих, че в „Гинес" световният рекорд е 186,4 мили, а аз бях минал 186,2. Охо, знам какво ще правя следващия уикенд... само това си казах".
Междувременно пише на „Гинес", но се оказва, че имат страшно много изисквания, за да регистрират рекорд. На доктора не му се чака, още другия уикенд скача на кайта и бие рекорда, карайки 210 мили.
Месец и половина по-късно пристигат документите от „Гинес". Трябва да има четирима свидетели и всичко да се записва. Той вече го е правил три пъти, решава, че ще го направи пак. Събира хора и отново чупи световния рекорд. Това се случва край частния му остров, докато приятелите му купонясват на брега. „Карах цял ден, камерата ме следваше, онези ми се хилеха от сушата - казва Ник. – Отново бих рекорда на „Гинес", но не им го пратих, домързя ме".
Чупил е този рекорд 3-4 пъти, има го документирано, но така и не намира мотивация да го официализира. „Не записах рекорда си, но вече цялата общност научи, че има един луд, който постоянно го бие. И затова ме извикаха в Австралия", обяснява участието си в груповия трип Николай.
Докато кайтва в Австралия, непрестанно мисли за баща си, който някога имал лодка и обичал да излиза с нея в морето. Мислел си колко ще му хареса на неговия татко да види тези земи и морето, които кръстосвал с другите кайтисти. Като се прибрал, веднага му се обадил, но вместо да си говорят за лодки и морета, Ник научил, че баща му е болен от рак. „Никога няма да забравя какво ми каза баща ми – разказва днес. – Проверил съм всички опции, ходил съм на най-добрите специалисти, питал съм всеки, когото съм можел да питам. Направил съм всичко, което са ми казали. Но ти живееш в друг свят, познаваш други хора, имаш контакти, познание, различен от моя опит. Ако мислиш, че има нещо, което мога да направя, кажи ми. Ще чуя, ще направя. Ако обаче няма, не искам да говорим за моя рак, разкажи ми за Австралия".
Качва се на самолета и идва в България. Изкарва три от най-хубавите месеци със своя баща до сетния му път. Когато след смъртта му се връща в САЩ, кара 24 часа и подобрява световния рекорд, който е 400 мили (644 км) с 18 мили (с 29 км). Излиза на 22-ия час, макар да може да кара още. Ей така, за да има как отново да го бие някой ден.
„Поставих този световен рекорд заради баща ми", признава доктор Ник.
Напоследък е задълбал в съвсем нова тема. „Много пациенти през годините са ми казвали, че ги е страх какво ще правят един ден, когато се пенсионирам – разказва. – И мисля, че съм напът да намеря решение на проблема им".
Не, докторът няма намерение да духа 100 свещички в зъболекарския кабинет. Само е обмислил следващите си няколко крачки, така че да е полезен на пациентите си и когато го няма.
Разказва, че от 30 години всеки негов пациент, а на стола му сядат и милиардери, и бездомници, задава едни и същи въпроси. В един и същ ред: „Сигурен ли си?"; „Трябва ли да го направим?"; „Колко ще струва?"; „Ще боли ли?".
Днес той е решил, че ще намери начин с помощта на изкуствения интелект да отговаря на тези четири въпроса. Създава бот за зъби, който обучава в цялата възможна материя на стоматологията.
Първоначално изпитва колебание дали трябва да прави софтуер, или просто да продължи да прави зъби. „Зъби обаче мога да направя на определен брой хора и до определено време. Докато, ако задълбая в изкуствения интелект и софтуера, ще мога да помогна на безкрайно повече хора, и то за дълги години напред", разсъждава Николай.
Казва, че все още не знаем всичко за AI. Например ние вярваме на ботовете с изкуствен интелект, а те много лъжат, защото са „научени" да отговарят при всички случаи. „И ако ботът на Ким Кардашиян във фейсбук те излъже за цвета на червилото, няма проблем. Но ако питаш медицински бот дали имаш рак и ти каже, че имаш, а това не е вярно, тогава е проблем", обяснява д-р Ник.
За своя бот разказва, че е като дете, което е научил да говори. То може да приказва и да пише и е суперзабавно, особено когато започне да дърдори глупости. Но за да стане човек от него, трябва да го пратиш на училище. „ChatGPT е детето – обяснява Николай. – То има страшно много знания, но не е специализирало в нищо. Казано му е „отговаряй!". На неговия бот е сложил кутия и е задал, че знанията идват от тази кутия. „На моя „Зъбобот" съм му казал – не искам да лъжеш и искам да потвърждаваш тези знания от две места от кутията, че са верни".
Разбира се, гиганти като „Фейсбук" и „Гугъл" могат да направят подобен бот за часове, но според Николай те се страхуват да влязат в медицинската наука по този начин. Затова им е по-лесно да останат в света на Ким Кардашиян и Снуп Дог. Според него един ден други ще влязат и в медицинската сфера, но засега той е първи. И има време да го направи перфектно, защото тук грешките са недопустими.
„Искам това да влезе в къщата на всеки. Когато имаш нужда да попиташ, да имаш към кой да се обърнеш – обяснява амбициите си Николай. – Искам да изпреваря времето. Искам да съм Гугъл". И добавя, че до началото на 20 век няма достъп до информация. Днес Гугъл изобилства и ни предоставя всякаква информация, при това в гигантски количества. Проблемът е (и ще става все по-голям), че вече трудно можем да разчитаме на пълна достоверност. Той е създал източник, на който всеки може да се довери. В бъдеще подобни „източници" ще са най-ценното.
Обяснява последното си занимание със семпъл пример. От всяка чешма тече вода, но ние си купуваме бутилирана, защото знаем откъде идва и че е пречистена. „Аз правя това – има много вода, знание има, но аз бутилирам водата. И искам да се знае, че предлагам нещо, което е най-близо до истината".
Интервюто е част от изданието за успели мъже "Мъжете - Главна роля".
Коментари (0)
Вашият коментар