Моника Николова: Трафикът на хора е съвременното робство

Моника е от онези хора, към които изпитваш вяра от пръв поглед. Пълни те с надежда, че може да те преведе през дълбоките дебри на тъмното на злината, което някой друг ти е причинил, и да видиш отново светлина, макар и това да отнеме време.

Преди да стане част от „А21 България”, а в последствие и директор на клона у нас на международната фондация за борба с трафик на хора, известно време живее в САЩ. Там завършва библейско училище, след което работи с тийнейджъри. Интересът й към социалните каузи я връща у нас, но не и преди да се отдаде на обичта й към пътешествията, пропътувайки голяма част от света, в частност Близкия изток, който й е „особено скъп на сърцето”.

Родена е в Бургас и може би оттам произлиза любовта й към всичко, свързано с морето. Обича да се гмурка и да плува, а през последните години преоткрива планината, която й дава възможност да се спуска по снежните склонове през зимата и да прави дълги преходи през лятото. Обича да преоткрива и красотата на България и все още се изумява колко красиви кътчета има в родината ни.

Моника, как може да се обясни настръхващата статистика, че именно през XXI век има най-много роби, откогато и да било в цялата човешка история?

Това е един много доходоносен бизнес. Трафикът на хора е най-бързо развиващата се престъпна дейност в света, генерираща повече от 250 милиарда лева годишно. В момента на планетата има близо 50 милиона души, които живеят в робство.

Хора от всякакъв профил и произход са потенциалните му жертви - образовани, необразовани, бедни, средна класа, българи, роми, представители на други етноси и раси, ученици, студенти, пенсионери, самотни родители...

Причината, поради която се отваря офис в България на международната фондация „А21”, е, че над 50 процента от момичета, които са били спасявани и настанявани в приюта, който организацията създава в Гърция, са били българки.

България е на пето място
в статистиките на Европа по износ на хора

Къде е държавата ни в това?
Ние работим много с институциите. Отне ни много време да се докажем като име и че не сме някоя неправителствена организация, която търси да показва грешките, а искаме да си партнираме заедно, за да помогнем. Крайната цел са хората – тези момичета, мъже, деца. Ние сме в много близко партньорство с Националната комисия за борба с трафика към Министерски съвет, която отговаря за подпомагането на жертви на трафик. Има цял механизъм, който е добре написан, и ако работи и се прилага от всички министерства и институции, ситуацията ще бъде доста по-светла.

Социалните мрежи доколко помагат за въвличането на жени и деца в трафика на хора, при положение че в днешно време личният живот е все повече на показ?
Социалните мрежи дават достъп до уязвими момичета, които имат нужда от приемане, любов, ласка. Трафикантът или хора с лоши намерения разглеждат даден акаунт и правят психопрофил как да таргетират жертвата и започват ухажване. Търпеливо се осъществява контакт с нея и постепенно се печели доверието й. След това се изграждат взаимоотношения, в които й се представя светло и щастливо бъдеще, докато не дойде моментът за напускане на страната. След като преминат границата, започват тормозът и насилието.
Това е техниката Loverboy, но има признаци, чрез които може да я разпознаем. Трафикантът се опитва да изолира момичето от нейните приятели и близки, навлиза почти мигновено в личното й пространство, настоява за пътуване в чужбина. Много често девойките, които са попаднали в трафик, са били набелязани чрез фейсбук.

Не е рядкост и когато склоняването за сексуална експлоатация е провокирано от страна на съпрузите на жертвите. Същото важи и за търговията с органи на бебета. Има цели села в различни региони у нас, където основният бизнес е продажба на бебета, основно в Гърция.

Разкажи ми повече за кампанията „Виждаш ли ме?”
Тя стартира миналата година, в партньорство с Националната комисия за борба с трафик на хора, всички местни комисии и други ключови партньори. Има за цел да информира за признаците, които издават, че някой е жертва на трафик. Такива са белези от физическо насилие, отсъствие на лични документи, липса на контакти с роднини и близки, нямане на достъп до мобилен телефон и пари. Жертвите често изглеждат уморени, объркани, гневни, а облеклото им е неподходящо за конкретния сезон.

В рамките на кампанията са подготвени два късометражни филма по истински истории на спасени българи. В тях участват актьорите Анжела Недялкова и Мартин Христов и показват по-много емоционален начин колко лесно може да се попадне в трафик.

Прожектирахме филмите в нощни клубове, на различни събития, в метрото, по телевизията се въртяха реклами. Благодарение на аудиоспотове в радиостанциите имахме спасен човек, жертва на трафик, който ги беше чул. Той беше намерил смелост да се обади на горещата линия за трафик на хора и беше спасен.

Имате ли достъп до училищата?
Да, правим много училищни презентации. По-малките ученици, тези от пети и шести клас, се отнасят сериозно към проблема. По-големите са по-скептични и възприемат трафика на хора като нещо, което на тях не може да им се случи. Истината обаче е, че младежите над 18 години са застрашени от него, когато напускат България в търсене на препитание.

И в тази връзка как може да се разбере дали някой не е потенциално застрашен от трудова експлоатация?

Много трябва да се внимава с предложенията за работа. Те най-често биват публикувани в социалните мрежи, или са разлепени като листовки из градовете и селата. В повечето случаи обявите изглеждат привлекателни, тъй като винаги се предлага огромно заплащане, не се изисква предишен опит, не се споменава необходимост от владеене на език, ако работата е в чужбина, а и често се упоменава, че жилището по време на престоя се осигурява от работодателя. Кандидатите трябва да изпратят копие от лична карта по мейл, много бързо и лесно биват одобрени, често и без физическа среща. Нерядко получават дори и билет за автобус или самолет, за да пристигнат по-бързо до мястото на новата си работа. Благодарение на тази „щедрост” кандидатът вече е натрупал дълг към своя "работодател". Той пристига на уреченото работно място, документите му биват отнети и е принуден да работи тежък физически труд, без почивка, без заплащане и много над законните работни часове на ден.

Познаваш ли някого, на когото това се е случвало?
Да, едно момиче беше карано да проституира около 18 часа на ден, тоест да обслужва над 40 мъже в рамките на денонощие. За нейните поробители не е имало значение дали е в цикъл, дали не се чувства добре, тя трябва да работи всеки ден... Тази жена вече е извън трафика, но възстановяването е много дълго. Това е такава травма.
Моите очаквания към хората с времето не намаляха, но се научих да се съобразявам с техните възможности. Защото когато видиш един човек, който е бил в трафик и го спасиш, ти си толкова въодушевен и си казваш сега ще му помогнем с намирането на работа и по друг начин да уреди живота си, но тези хора са толкова травмирани, че отнема изключително дълго време, докато успеят да се отърсят от това, ако изобщо успеят напълно.

Имаме дневен център в София, в който момичетата, излезли от трафик, посещават. В него работят социални работници. Фондация „А21” е разработила различни програми за това да им се върне достойнството. Помагаме им за придобиване на умения, които ще им дадат възможност да се издържат сами, защото някои от жертвите не могат да пишат и да четат.

Имаме учители, които преподават български, но на първо място целта на този център е да бъде безопасно място за тези момичета. Да знаят, че са приети, обичани и че има някой, който да ги изслуша.

Това, което съветваме най-вече младите хора, търсещи работа в страната или чужбина, е да се свържат с нас безплатно и по всяко време на Националната телефонна линия за борба с трафика на хора - 0800 20 100. Обучените специалисти могат да прегледат всяко едно трудово предложение заедно с кандидатите, за да ги уверят, че не се крият подводни камъни и опасности от трафикиране в обявите.
Горещата линия е напълно безплатна и денонощна. Тя е достъпна и чрез сайта, и фейсбук страницата на фондацията .

В детските градини правите ли превенция?
Да, това е нова програма, насочена към деца на възраст между 3 и 6 години, която разработихме, и отново има за цел от малки да разграничават доброто от лошото. Те притежават този инстинкт.
Децата откликват, защото тя е направена по достъпен за тях начин. Измислили сме запомняща се песничка, а останала част е под формата на игра. Много е добре родителите и учителите да минат такова обучение, защото постоянно трябва да се повтаря за тази опасност.

Ако всеки един човек,

ако всеки един родител се информира и обясни на децата си за съществуването на трафик на хора и неговите клопки, тогава превенцията ще се случи

Какво е неподходяща тайна?

Неподходяща тайна е, когато дойде някой и ти предложи да играете на топка, но те предупреди да не казваш на мама и тате.
Имаме клип за онлайн експлоатацията, в което дете играе на видеоигра и изведнъж едно сладко момиченце започва да го закача в чата към играта. Започва флирт, момчето в даден момент изпраща своя полугола снимка. Разбира се, милото момиче се оказва възрастен мъж, който започва да го изнудва за контакти на негови приятели и съученици. И защото момчето е засрамено от това, което е направило, съдейства.

Ние сме имали идентичен, но истински случай с една девойка, но действието се развиваше в инстаграм. Само че тя отказва да съдейства на изнудвача и той публикува във виртуалното пространство полуголите й снимки. Оказва се, че е мъж над 45 години с досие и е педофил.

На 14 октомври е деветият поред Поход за свобода. Той в какво се изразява?
Това е огромна част от „А21” и е ежегодно глобално събитие, благодарение на което информираме хората за съвременното робство. Това мирно шествие, което се случва в тишина, привлича внимание, защото участниците в него вървят в една колона, облечени в черно, държат табели. Все повече и повече желаещи се присъединяват към Похода. Много хора ни се обаждат от различни градове, че искат да доброволстват, това е и повод да говорим за трафика на хора. Другата събота тръгваме от Моста на влюбените, в 10:30 сутринта, и ще стигнем до Народния театър. Там ще има тематичен танц.

Миналата година направихме един социален експеримент, наречен Невидим театър, в Бургас, в Пловдив и в София.
Разиграхме реална случка на трафик. Трафикантът дърпа момичето, тръгва да я удря, тя иска телефона си, той не й го дава. В Пловдив реагираха, в Бургас реагираха, да, малко скептично, но се активираха свидетелите на случващото се да се обадят на полицията, но, за съжаление, в София, на Витошка – никой не се отзова. Момичето отиде до млади хора да ги моли да й заемат телефон да се обади за помощ, а те й отвърнаха, че нямат телефони, при положение че държаха такива в ръцете си. Тя продължи да ги убеждава, че е в опасност, че конкретният мъж я заплашва, че ще й стори злина, но резултат нямаше.

Втората случка беше свързана с просия, извършвана от малки деца. Те просят, идва изведнъж една жена да им вземе парите, която започва да ги навиква. Тогава минувачите реагираха, дори в София. Явно когато става въпрос за деца, все още има някаква емпатия и чувство, че трябва да се ангажират.

Ако някой знае или има подозрение, че някой от обкръжението му е жертва на трафик, как може да помогне?
Може да се свърже се нас на [email protected], за да се срещнем и да обсъдим възможности за излизане от трафик, както и за доброволчество, ако има желание за такова.
За съжаление, малко се говори за проблема с трафика на хора в общественото пространство, заради което много българи изобщо не подозират за това колко сериозен всъщност е проблемът у нас.

Но нашето вярване е, че заедно може да премахнем робството навсякъде и завинаги.

Кампанията "Вдъхновителки" се осъществява с подкрепата на Eucerin.