Биофилия – има ли почва у нас?

Биофилията е вродената склонност на хората да искат да се доближат до природата и да се чувстват в унисон с нея. Първият човек, който използва този термин, е философът и психоаналитик Ерих Фром през 1973 г. По-късно Едуард Озбърн Уилсън публикува книга, наречена „Биофилия”.

От етимологична гледна точка биофилията е дума, съставена от два латински корена: био, което означава ‘живот’; и филиос, което се превежда като „естествена склонност, привързаност или приятелство“. Уилсън я определя като способността да се удивляваме на живота около нас.

Биофилията е дълбоко вкоренена в нас, тя е вродена за хората. Не говорим за природозащитници или зелени активисти, а по-скоро за тенденция, с която сме родени да обичаме природата.

Теорията за биофилията, изложена главно от Едуард Уилсън, посочва, че хората са били тясно свързани с природата. Те изпитвали естествена нужда да контактуват с други живи същества и това се превръща в вродено.

От тази гледна точка контактът с други живи същества е толкова важен, колкото и общуването с други хора. Ето защо човеците имат специално усещане за равновесие и спокойствие, когато отидат в гора, крайбрежие или прекарват време със своите домашни любимци.

Тази тенденция присъства в човешките гени. Човешките същества имат тип „кодиране“, което ги кара да изпитват привличане, любопитство и интерес към всичко, което има живот. Ето защо Уилсън казва, че човек не трябва да бъде определян само като „социално животно“, но и като „социално и природно животно“.

Природа и благополучие

Експерти проведоха проучване в Холандия с повече от 300 000 възрастни и деца. Целта е да се идентифицира въздействието на контакта с природата върху ежедневието. Резултатите от проучването са публикувани в Journal of Epidemiology and Community Health.

Изследването заключава, че хората, които живеят в близост до зелени площи, имат по-малко проблеми с тревожността и депресията, отколкото тези, които живеят в градовете. То открива доказателства за по-нисък процент на риск за най-малко 15 заболявания, включително сърдечни заболявания, диабет, мускулни болки, мигрена и астма.

В друго проучване, озаглавено „Ползите за здравето на градините в болниците“, автор на което е психологът Роджър Улрих, се посочва, че пациентите, претърпели операция, се възстановяват по-бързо и се нуждаят от по-малко болкоуспокояващи, ако могат да видят зеленина от прозореца си.

Същият доклад предполага, че съзерцаването на растителност има огромно влияние върху нашето здраве. То може да намали сърдечната честота, кръвното налягане и промените в симпатиковата нервна система.

Биоурбанизъм

Много големи градове не са направили нищо друго, освен да откраднат пространство от природата, за да построят големи бетонни маси, сиви улици и тъмни сгради. В много от тези градове единственият намек за природата е в малки зелени площи и паркове, които невинаги са близо до жилищни комплекси.

Градовете установяват разделение между хората и естествената им среда. По този начин контактът с природата се свежда най-много до нашите преживявания като туристи и често не е част от ежедневието.

Няколко града осъзнаха това и създадоха нови модели и стилове на урбанизъм, където природата отново е централната част.

Страната, която е пример за това, е Сингапур. В много от градовете си местните са изградили мрежи с непрекъснат поток между паркове и зелени площи. Много птици, насекоми и други животни постепенно започват да населяват тези пространства.