Добри или лоши сме по природа? И още 7 въпроса за размисъл

В един свят, доминиран от научното, технологичното и дори роботизираното, може да изглежда, че философията вече няма място. Но ако приемем като факт, това би било грешка. Всъщност би било опасно. Това е така, защото този клон на знанието е определящ за всяко поколение и всеки човек, независимо на колко години е.

Философията развива критично и аналитично мислене. Това ни позволява да размишляваме върху реалността, която ни заобикаля от етична, отворена и мултидисциплинарна гледна точка.

Платон, Спиноза, Сьорен Киркегор, Епикур, Хана Аренд, Кант, Юрген Хабермас, Симон Вайл и Славой Жижек. Това са само някои от изтъкнатите фигури в областта на философията, които са ни учили и вдъхновявали. Всички те са примери за необходимостта да разсъждаваме свободно върху сложното настояще, което ни заобикаля, и да разбираме всяко явление в нашата социална тъкан.

Следните въпроси ще ви помогнат да извършите тези процеси.

Философията е дейност, която определя човешкия интелект. Вдъхновена е от свободната мисъл и смирението на интелекта. Опитайте да използвате тези две измерения, когато отговаряте на следните въпроси.

1. Може ли да разберем доброто без злото?
Животът е изграден от дуализми. Поне така изглежда на пръв поглед. Етика и морал, истина и лъжа, красота и грозота, мъдрост и невежество. Приложимо ли е обаче това за доброто и злото? Невъзможно ли е да си представим едното без съществуването на другото?

Етичното не може да бъде разбрано без неговата обратна страна. Например не може да разберем какво е светлина, без първо да знаем какво е тъмнина.

2. Винаги ли е необходимо да има доказателства за това какво е истина?
Това е свързано с емпиризма - философската теория, която набляга на уместността на опита и доказателствата за демонстриране на реалността на нещата. Тя твърди, че ако няма доказателства за нещо, то просто не съществува.

3. Животът има ли цел? Ако е така, какво е тя?
Защо сме тук? Областта на антропологията едва ли има някакви съмнения по този въпрос. Тя твърди, че ние сме социални „животни“ на еволюционно пътешествие. Предполага се, че сме тук, защото природата е искала така. Религията обаче е на друго мнение.

Психологията има малко по-прост отговор. Всички ние трябва да намерим собствените си причини защо сме тук, да намерим целта си и да я направим наша.

4. Съществува ли наистина свободната воля?
Това е друг повтарящ се философски въпрос. Фигури като израелския историк Ювал Ноа Харари предупреждават, че свободната воля е малко повече от мит. Нещо повече, ако приемем, че е така, правим невидими всички начини, по които силните на деня ни манипулират.

5. Защо хората трябва да създават изкуство?
Нашите предци са ни оставили истински произведения на изкуството по стените на древни пещери. Те рисували ръце, бягащи животни, умели ловци, хуманоидни фигури и странни символи. Човекът винаги е изпитвал нуждата да твори, да превърне изкуството в механизъм за изразяване и свидетелство.

6. Защо си такъв, какъвто си?
Какво ви е направило това, което сте по отношение на вашата личност, идеали, мечти и нужди? Може да споменем вашия опит, вашите гени, контекста, който ви заобикаля, и начина, по който интерпретирате това, което ви се случва.

7. Кой е най-големият проблем за човечеството?
Зло и насилие? Лъжи? Пренебрегване на нашата планета и евентуално насърчаване на изменението на климата?
В действителност има безкрайни проблеми, които определят човешките същества, например неспособността да си сътрудничат и да работят заедно, липсата на социална хармония и т.н.

8. Добри или лоши сме по природа?
През цялата история много философи са си задавали този въпрос. Следователно, има много различни отговори. Например Хобс твърди, че човешкото същество е зло по природа, така че, за да съществуват хората съвместно, е необходима абсолютна власт, авторитарен закон, който контролира агресивния импулс, възникващ от егоистичната мотивация на всички същества.

От друга страна, Русо вярва, че като хора по принцип сме добри и съпричастни, защото, ако видим друг страдащ, изпитваме естествена склонност да помогнем. Какво прави някои хора лоши? Русо би казал, че конкуренцията, завистта и агресивността ни покваряват.

Има и такива, които защитават идеята, че човешката природа не съществува. Те твърдят, че хората ще бъдат добри или лоши според техния житейски опит, социални и културни влияния и духа на времето.

А вие какво мислите? Добри ли сме, лоши или нито едно от двете?