В една далечна страна живял много богат човек. Той бил отдаден на търсенето на истинската красота. Къщата му била изящно декорирана, построена според неговите подробни инструкции. Всичко около него било невероятно ценно. Въпреки това той не можел да пренебрегне безпогрешното чувство на празнота в живота си, която не успявал да запълни.
Един ден, поглеждайки през прозореца на спалнята си, богаташът осъзна, че земите му се простират много по-далеч, отколкото очите му виждат. Така той стигнал до заключението, че това, което наистина му е необходимо, е градина. Цветята биха изпълнили дома му с опияняващ аромат и всевъзможни цветове.
Той заповяда на слугите си да наемат най-добрия градинар в страната, без значение колко струват услугите си. След дълго и внимателно търсене най-накрая се намерил точният човек за задачата. Градинарят бил мъдър и скромен и богаташът не се поколебал да го наеме. Той бил решен да има най-красивата градина в света.
Владетелят на цветята започнал да създава красива градина. В рамките на няколко месеца земите на богаташа се изпълнили с красиви китки.
Скоро след това обаче се случило нещо странно. Една сутрин неговите подчинени открили, че някои части от градината са били смачкани и стъпкани, сякаш някой се е разхождал върху тях. Някои от цветята дори били нагризани, както и плодовете на овошките.
Богаташът се разтревожил. Той възложил на градинаря да намери виновника и да се погрижи за това веднъж завинаги.
Градинарят внимателно изследвал растенията, които били повредени. Тъй като поразиите се случвали само през нощта, той решил да се скрие в ъгъла на градината по тъмно и да изчака. Чакал часове наред, но нищо не се случвало. Малко след полунощ той видял елен, който се приближавал предпазливо. Мачкал цветята с копитата си, докато се устремено вървял към черешовите дървета. Дори похапвал от някои цветни видове.
Когато видял това, градинарят изскочил и се опитал да залови животното. Но еленът бил бърз и пъргав и за секунди вече бил на недостъпно разстояние. Минали няколко дни, без да има повече поразии в градината и богаташът се успокоил. Това обаче се оказало краткотрайна радост.
След няколко сутрини отново градината осъмнала отъпкана.
Градинарят бил наясно, че единственият начин да победи елена е като го принуди да предаде собствената си природа, отприщвайки хранителните му желания.
Той започнал да оставя различни лакомства на елена, за да открие коя храна допада най-много на животното. Медът бил това, което наистина привлякло вниманието му.
Когато градинарят открил това, той започнал да оставя трохи от меден сладкиш из цялата градина. Скоро еленът започнал да става непредпазлив и влизал в градината веднага след залез слънце, нетърпелив да изяде всички храни. Не след дълго започнал да идва посред бял ден, неспособен да устои на сладките медени лакомства.
След като видял това, градинарят разбрал, че е спечелил. Една сутрин той използвал медената торта, за да прокара пътека през градината. Както винаги, еленът тръгнал по нея. Когато стигнал до края на пътеката, зад него се затръшнала врата. Без дори да се усети, еленът се озовал в клетка.
Богатият човек бил изумен от невероятната мъдрост на градинаря, който отбелязал, че дори и най-неизменчивата природа може да се преобрази, когато се действа на ниво желание, особено ако подхранвате това желание.
Коментари (0)
Вашият коментар