Японците силно се възхищават на способността да се отглеждат и култивират нови неща, независимо дали става въпрос за цвете, знания, приятелство или друго ценно нещо. Самият акт на влагане на часове на отдаденост и търпение в преследването на това изкуство се счита за качество, което заслужава много уважение. И точно за това е тази японска басня: изкуството на самоусъвършенстването.
В отдалечено село в Далечния изток живеела стара двойка. И мъжът, и съпругата му били на почти сто години. Те получавали възхищение от всички, защото имали най-красивата градина в света. В нея отглеждали цветя, които никой друг не знаел как да го прави, а растенията изпълвали въздуха с опияняващ аромат, който се усещал с километри наоколо.
Въпреки красотата, сред която живеели, двамата старци били наясно, че животът им скоро ще приключи. Най-голямото им съжаление било, че ще трябва да се сбогуват с любимата си градина. Не желаейки да оставят делото на живота си на несигурна съдба, те се съгласили да я предадат на градинаря, който я заслужава най-много. Но кой да бъде той?
Невероятно състезание
След като се отдали на дилемата в продължение на няколко дни, двойката заключила, че решението е да се проведе състезание за всички градинари в страната. Това бил единственият начин да разберат със сигурност кой от тях е достоен да наследи красивата им градина.
Старата двойка изпратила своето послание надалеч: който иска да наследи градината, трябва да им се представи в първата нощ на следващото пълнолуние. Тези, които се включат в състезанието, ще получат задача. Колко добре са изпълнили тази задача, ще определи победителя сред тях. Новините за състезанието се разпространили като пожар, достигайки до ушите на най-престижните градинари в Ориента .
Старата двойка имала прислужница, чиято дъщеря обичала градината от цялото си сърце, но не знаела нищо за градинарството. Когато чула за предстоящото състезание, прислужницата била силно натъжена. Била сигурна, че победителят вече няма да позволи на дъщеря й да посещава омайното място, което щяло да разбие сърцето й.
Жената разказала на дъщеря си за състезанието, за да може да се сбогува с красивата градина. Момичето обаче решило да вземе участие в състезанието, въпреки че нямало шанс да спечели.
Състезанието
Когато денят на състезанието дошъл, всички най-известни градинари в страната били там. Дъщерята на прислужницата също присъствала, желаейки само да види градината за последен път. Старата двойка дала на всеки от тях по едно семе. Тяхната задача била да отгледат това семе и след три месеца, който им донесе най-красивото цвете, ще спечели състезанието.
Всички били много развълнувани, включително дъщерята на прислужницата. Това било честно състезание и всеки от тях щял да направи всичко възможно, за да спечели. Момичето се заело с отглеждането на семенцето още на следващата сутрин. Знаела, че е в неравностойно положение в сравнение с повечето градинари в състезанието, но вярвала, че това, което й липсва като знания, тя ще компенсира с дълбоката си любов към градината на старата двойка. Тя щяла да направи всичко по силите си, за да отгледа най-красивото цвете.
Дните минавали, но нейното семе не пониквало. Тя го поила търпеливо, изнесла го на въздух, за да се припича на слънце, и го оставила вятърът да го духа леко. Нищо не се случвало. Колкото и любов и грижа да полагало момичето, не се случвало нищо. Въпреки че била разстроена, девойката била твърдо решена да отгледа семенцето.
Настъпил последният ден на състезанието. Въпреки най-добрите й усилия, семето на момичето било в същото положение, както в първия ден. Това обаче не я спряло да отиде на състезанието, за да се сбогува с красивата градина, която толкова обичала.
Градинарите започнали да пристигат от четирите краища на земята, като всеки носил със себе си прекрасни цветя с изящни аромати и удивително ярки цветове. Момичето била смаяно. Много от видовете били толкова редки, че никога преди не ги бе виждала.
Едно по едно старата двойка започнала да оглежда всяко от цветята и ги оценявало внимателно. Когато стигнали до семето на момичето, едва го погледнали, преди да преминат към следващото красиво цвете.
Когато дошло времето за окончателната присъда, старата двойка решила, че дъщерята на прислужницата е победител. Никой не можел да повярва. Чули се гневни гласове, изискващи обяснение. Накрая старата двойка разкрила, че всички семена, които са им дали, са били неплодородни.
Момичето било короновано за победител, защото притежавало цветето, което било най-красивото и трудно за отглеждане: честност.
Коментари (0)
Вашият коментар