Легендата за птицата тох е история, която маите са разказвали поколения наред. Чрез нея те се опитвали да научат младите хора на важността да останат смирени и да бъдат полезни и добри към околните.
Тази древна история на маите произлиза от полуостров Юкатан. Някои казват, че птицата води авантюристите, които влизат в джунглите на тези региони, за да могат да намерят естествени кладенци в пещерите.
Тох е самотна птица, която обича тъмни места. Нейната песен и уникалната опашка са основните й характеристики. Опашката на пернатото има ярко оперение, което свети на слънце и се движи като махало. Със сигурност не прилича на другите птици в онази част на света.
Легендата за птицата тох разказва, че преди много години тя била част от царствен род. По това време тя имала дълга, цветна опашка. Била толкова красива, че всички я смятаха за превъзходна. Всички животни й се възхищавали на красивото оперение и се отнасяли с голямо уважение към нея.
Заради това преклонение пред външния й вид, тя станала изключително надута. Постоянно повтаряла, че не може да работи, за да не повреди красивата си опашка. В резултат на това другите птици трябвало да й набавят храната и водата, от които се нуждаела. Освен това те свивали гнездо вместо нея и й подготвяли мястото, където ще спи.
Птицата Тох не правила почти нищо. Ставала късно и след това отивала в кралската градина, където били най-красивите птици от цялата джунгла. Те по цял ден говорили баналности и се смеели на глупости. Така обичали да прекарват дните си.
Освен красивите си физически характеристики, птицата тох била изключително капризна. Искала да се храни само с най-добрата храна в джунглата. Въпреки че другите птици се мъчели да му угодят, тя сякаш никога не се задоволявала с нищо.
Една нощ вечно мъдрият бухал казал, че предстои ужасяваща буря. Той знаел със сигурност, че бедствия като това идват веднъж на 50 години. Гръмотевици и мълнии засипали цялата джунгла. Животните спешно трябвало да построят подслон, ако искали да оцелеят.
Всички птици веднага започнали работа. Кълвачът, арата, папагалите и туканът режели клони неуморно, за да направят подслон. По-големите птици като пуйки носели по-тежките клони. Малките птици като гарвани и пъдпъдъци събирали дребни растения.
Облаците започнали да стават по-черни. Птицата тох обаче не направила нищо. Просто изчакала останалите птици да завършат изграждането на приюта. На тях обаче най-накрая им преляла чашата и затова решили да я упрекнат за отношението й. Раздразнени, те помолили птицата тох да помогне.
Тя се разстроила от това искане, но опасявайки се, че може да остане без място в заслона, се присъединила към строителите. Птицата тох работила в продължение само на няколко минути, тъй като много се уморила. Не искала да бъде работник, защото това й било под нивото. Когато останалите птици не я гледали, тя отишла в пещера, легнала и заспала. Дори не забелязала кога започнала бурята. Даже мълниите не я събудили, защото дори няколкото минути работа я били изчерпали напълно. Пещерата обаче била много малка и красивата й опашка не се побирала вътре.
Бурята продължила цял ден и нощ. На следващия ден слънцето започнало да грее ярко. Останалите птици напуснали своя подслон, а птицата тох пещерата, която смятала, че нещата ще бъдат постарому. Щом дъждът спрял, тя се върна в кралската градина, за да продължи да се наслаждава на безпредметното си ежедневие.
Когато обаче пристигнала, всички започнали да се смеят. Бурята била почти напълно унищожила великолепната й величествена опашка. Смутена, птицата тох се върнала в пещерата и повече не я напуснала. Наказанието за нейната гордост и егоизъм било да живее сама на уединено място и да работи като пътеводител за изследователите.
Коментари (0)
Вашият коментар