Как Дора Габе закъсня да спаси Яворов?

1905 г. Изидора, дъщерята на богатия чифликчия от Добруджа и преселник от Русия Петър Габе, е решила със своя приятелка да отиде на баня в София. Първо се запътват към Народната библиотека. Там срещат любезния библиотекар - сух, черен мъж с коса над веждите и с възпалени червени очи. За младата и обаятелна красавица само гласът му е приятен - топъл и мек. За него тя е невероятна, пленява го от пръв поглед. Запознават ги. Така Пейо Яворов за първи път поема ръката на 17-годишната тогава Дора Габе.

Някои казват, че именно тя е била голямата любов на поета, като нито Мина, нито Лора са успели да я изместят от сърцето му. Този 16 ноември се навършват 39 години от смъртта на поетесата, а легендите за тайните на нейното сърце са все така живи. Кого е обичала тя повече от всеки друг на фона на разтърсващите романи, в които е била главна героиня? Боян Пенев? Пейо Яворов? Или друг?

Когато се запознахме, аз Ви сънувах седмица нощи едно подир друго... Аз Ви обикнах от първото виждане...

Това пише Яворов до Габе. В онзи ден в библотеката той решава, че не може да я остави да си тръгне просто така. Пита девойките накъде са се запътили, но те не споделят истинските си намерения и че са се запътили на баня, защото порядките на времето са такива. Би било неприлично. Вместо това му обясняват, че са излезли да се поразходят до Павлово. Яворов им предлага да ги придружи и така променя плановете им. Разхождат се, после сядат в една бирария. Поетът купува голям букет и го подарява на Габе. На връщане вървят покрай Перловската река, която по онова време е доста по-пълноводна, Дора къса цветята и ги хвърля във водата.

На другия ден авторът на “Две хубави очи” отива в квартирата на двете момичета и отново носи цветя за хубавата добруджанка. На учудването й защо Яворов използва професионалния си лиричен талант: “Вие вчера хвърляхте цветята едно по едно в реката. Мислех, че ги изпратихте до мен. Ето, аз ги получих, събрах букета отново и ви ги поднасям пак...”

Поетът предлага професионалната си помощ на Габе, щом научава за нейния афинитет към поезията. Така той редактира първите й стихове, а някои дори дописва, а по-късно тези творби са включени в нейната дебютна стихосбирка “Теменуги”(1908).

Твърди се, че поетът дори показва снимката й на майка си в Чирпан с думите: “Ето тази ще ти бъде снаха”. Двамата си разменят много писма. Яворов е колкото нежен, толкова и объркващ за младото момиче.

Дора, колкото по-силно Ви обиквам, толкова повече аз се чувствам длъжен да Ви отправя едно предупреждение - додето съм с ума си поне!... Вие трябва да се пазите да не ме обикнете. Ако пък някога, по-зла орисия, доживеете такова нещастие, горко Ви, ако бъдете безумна да ми го кажете! Оставете да ви обичам само аз - и тъй ще бъде най-добре.

Поетът е много сложен в любовните си обяснения и плаши младото момиче.

На всичкото отгоре Антон Страшимиров пише статия за вестник “Ден”, в която разглежда Яворови стихотворения, посветени на Дора Габе, като споменава името й в контекста на любовните им отношения.

“Нещо в мен се изплаши: да не бъде премазано, да не бъде обезличено”, признавала е тя.

Един ден чувствителният Пейо е "шамаросан" от Дора с новината, че е решила да продължи образованието си в чужбина. Той буквално не спи цяла нощ, мислейки как жадуваната жена му се изплъзва, изоставя го, предава чувствата му. Дори я заставя и опитва да я разубеди: “Не заминавайте!”. Няма как да се наложи. Изпраща я за Швеция и продължава да й пише нежни слова.

Докато е в Женева, около нея като сянка започва да се навърта П. Р. - клюкар и недоброжелател, като според някои това е близкият приятел на Яворов по македонска линия Петко Росен. Той досадно се навъртал около поетесата, сякаш я следи, критично я наблюдавал как общува с други мъже и смятал това за недопустимо. Веднъж я попитал какво липсва на Яворов, а тя му отговаря: “Такъв мъж аз не искам!”

В крайна сметка П. Р. прави “мръсни интриги” срещу нея и казва на Яворов, че тя непрестанно е заобиколена от ухажори. Това сякаш го пронизва с нож и раненият мъж пише много грубо излияние до Габе.

“Когато получих това писмо, то ме разтърси цялата...”

Така се слага точката. Ревнивият и честолюбов поет спира да пише, макар че праща една новогодишна картичка на Дора. Когато тя се връща в София, той е студен, макар огън да гори душата му, когато я вижда. Все пак се държи резервирано и любезно.

През 1907 г. Дора продължава обучението си в Италия, а преди отново да замине, си уговаря среща с Яворов в ресторант на ул. “Алабин”. Съдбата отново не е на негова страна, защото минути преди да пристигне, през вратата влиза висок, строен младеж с брада. Виждайки красивата поетеса, той моментално отива при нея и се представя.