В петия епизод на подкаста „Нещо ново с Мила“ се срещаме с един от най-успелите български спортисти на всички времена – Мануела Малеева. Часове, преди да отлети обратно за дома си в Швейцария, тя гостува на Мила, за да разкаже за поредната битка, в която влезе с всичките си сили и с цялото си голямо сърце – помощта за бежанците от Украйна.
Нейната майка приюти цяло семейство украински бежанци, а 82-годишните родители на приятеля ѝ отвориха вратите на малкото си морско хотелче за 16 възрастни, 17 деца, 7 кучета и едно коте! По време на престоя си в България Мануела се сближи с всички тези хора и им помогна да преодолеят първоначалния шок. Сега, от Швейцария, продължава да помага. Чуйте я какво има да разкаже, като на плейъра отдолу стартирате записа с червената стрелка.
След разговора ни Мануела отлетя за дома си, а по време на полета написа:
„В самолета за Швейцария съм. Като филмова лента пред очите ми минава всичко, което се случи последните две седмици. Колебанията дали да тръгна за България на 26-и февруари, както беше планирано. С избухването на войната на 24-и напрежението и страхът се усещаха дори и в неутрална Швейцария (вече не е). Не ми се искаше да оставям децата (вече са пораснали, но винаги ще ги мисля). В крайна сметка тръгнах, нещо много силно ме дърпаше към България, повече от обикновено. Преживях две седмици, които никога няма да забравя.
Първо се запознах със семейство украински бежанци. Трима възрастни и две малки дечица. Майка ми ги настани в нейния дом. В очите им плуваха само уплаха, шок, неразбиране какво им се случва. С майка не знаехме как да ги успокоим. Никога не съм се сблъсквала с война от толкова близо. Какво да им кажа? Какво да им обещая?!
След това стигнах до Варна и видях потока от бежанци, който с всеки изминат ден се увеличаваше. Трябваше да се реагира бързо и след кратък разговор със Събка и Георги (и двамата на 82 г.!) те решиха да отворят малкото си семейно хотелче за бедстващите хора. Зимата то не работи. Изчистихме и подредихме първите 5 стаи (от общо 12). Поръчахме нафта за отоплението и след едно среднощно позвъняване настанихме първите майки с дечица (които дойдоха и с три кученца). Разбира се, всички бяха в шок – те плачат, а аз с тях. На следващия ден ги разходихме, за да им покажем къде какво има, а междувременно техни приятели помолиха също за подслон. Два дни по-късно се наложи да потърсим доктор за една от жените, който откликна мигновено. Заведохме ги и на протест пред Руското консулство. Рядко сте виждали толкова разгневени майки. Не ми се мисли какво ще му се случи на Путин, ако посмее да се изправи пред тях!
Междувременно жените се захванаха да изчистят и приготвят и другите стаи, лъснаха стълбището, подредиха и поляха всички саксии, прибрани за зимуване. Толкова мили, възпитани, учтиви и внимателни хора. Децата им също. Добротата лъха от тях. И така, в момента в хотелчето са приютени 16 възрастни, 17 деца, 7 кучета и едно коте.
Вчера трябваше да си взема „довиждане“ с тях. Пожелахме си след няколко седмици, като се върна, да не се видим! Да са се прибрали по домовете си и да им отида на гости във Виница и Одеса. Сърцето ми се скъса при тази раздяла, все едно оставях децата си. Сега, в самолета, трескаво мисля дали не съм забравила да им кажа нещо, да им покажа, да им обясня. Съзнавам, че аз съм само една малка капчица в морето от доброволци из цяла България. Много мои приятели и близки се включиха да помагат, както и толкова много непознати. Кой както може. Някои от тях са денонощно на разположение. Българите отвориха сърцата си! Огромно уважение към всички доброволци! И това е, което ми дава надежда, че ще се справим заедно с ужасяващата война! А ако някой ден нещо толкова страшно ни се случи, вярвам, че някой ще се погрижи за нас по същия начин...
P.S. Логистично, разбира се, ще продължа да помагам от Швейцария…"
Слушайте новия ни подкаст всеки вторник. Ще ви срещаме с интересни хора, ще ви разказваме невероятни истории и ще търсим заедно добрите новини и вдъхновението.
Коментари (0)
Вашият коментар