Кремена Кунева: В центъра за бежанци непрекъснато си бършем сълзите, после запретваме ръкави (подкаст)

В четвъртия епизод на подкаста на MILA.bg „Нещо ново с Мила“ се срещаме с Кремена Кунева - основател и председател на фондация „За Доброто“. Тя и другите „светулки“ от фондацията скочиха в поредната кауза с цялото си време, знания, опит, енергия, всеотдайност и любов. Стиснали сълзите си, Креми и момичетата запретнаха ръкави и се заеха да помагат на украинците, потърсили спасение от войната у нас.

В днешния епизод Кремена разказва за сформирането на ситуационния център на Отворени врати за Украйна, който се развива като стратегическа концепция, която не просто предоставя хуманитарна помощ на нуждаещите се украинци, но също така планира, организира и изработва превенция на проблеми и ситуации, които тепърва предстоят. „Сигурна съм, че никой не мисли, че това е лесна задача, защото тя не просто не е, а защото е нещо, което в България никога не е съществувало – казва Кремена. - Благодаря на живота, че ме срещна с Андрей Николов, защото от него човек не просто може да учи, а с всеки следващ ден да става една идея по-добър и мислещ човек! Андрей създава в главата си идеята за този център в деня, в който войната в Украйна започва. Стратегия, която не просто е в главата му, а с всеки изминал ден се превръща в реалност, защото този център (тук е моментът всеки да си даде сметка за това) не е само в подкрепа на бежанците, той е и за нас. Всички нерешени проблеми на тези хора, а за някои дори не може да си представите, че съществуват, следваше да се "изсипе" буквално на плещите на всички ни, а хаосът да създаде ситуации, за които дори не може да си помислим. Този център е за всички нас - за хората, бягащи от войната, и за хората, които нямат подготовката да си представят резултатите за обществото без правилна организация. Дали ще успеем да случим всичко, което планираме, ще зависи както от нас, така и от вас, невероятно добри хора, които ни подкрепяте и разбирате!“

Кремена всеки ден се сблъсква с ужаса, който преживяват бежанците. Но също така и с красотата на човешката душа. „Днес едни тийнейджъри от Украйна ми напълниха душата – споделя тя. - Бяха взели по едно пакетче бисквити и минаваха през всеки един доброволец да му дадат да си хапне и да го попитат има ли нужда от нещо!

Много, много бежанци суперактивно ни помагат в центъра.

Някои от тях плачат и работят. Вчера една дама ми сподели, че не може да спре да работи, защото иначе ще полудее. На границата не са пуснали сина ѝ, който е на 18 г., а мъжът ѝ е останал някъде там, на фронта. Оказва се сама в България, с откъснато от ръцете ѝ дете...

Историите, които преминават през нас почти всяка минута, са не просто тежки, а убийствено тежки от психологическа гледна точка. Непрекъснато се прегръщаме, непрекъснато си бършем сълзите, после стискаме ръце и запретваме ръкави.“

Ако искате да помогнете, може да проследите всички възможности за това на Facebook страницата на фондацията тук: