Когато казваме „сбогом”, трябва да го правим заради щастието

Свърши се. Истинският живот невинаги е любовен филм с щастлив край, за който говори целият свят, нито е книга, в която обичта продължава, докато смъртта ни раздели.
В реалния живот любовта във всичките й аспекти често е недостатъчна и сбогуването нерядко е част от сюжета.

Трудната част от сбогуването е, когато вече няма място за евентуално завръщане. Всичко, което остава, са празни пространства между двама или повече души. Сложното нещо на сбогуването не е да кажеш „сбогом“, а научаването, че това „сбогом” означава да го изречеш без съжаление и да продължиш с живота си.

Освобождаване и пускане
Чували сме неведнъж, че животът е като влакче в увеселителен парк и трябва да се адаптираме към върховете и спадовете, които носи със себе си. От друга страна, различни примери около нас ни карат да вярваме, че щастливият живот е този, в който любовта и всичките благинки на реалността продължават вечно.

За съжаление, това не е така. Чувстваме се уязвими, когато открием, че нашата истина непрекъснато се променя, че щастието не е постоянно и че рано или късно всички трябва да загубим, за да може да продължим да печелим.

„Животът често е въпрос на пускане на това, което някога ни е спасявало. Пускане на нещата, в които се вкопчваме интензивно, вярвайки, че това, че ги има, е това, което ще продължи да ни спасява от грехопадението.”
-Хорхе Букай-

Хората, които идват, също могат да си тръгват. Това важи и за нас. И когато с тръгнем от животите си, остава това, на което са ни научили и на което ние сме ги научили, за добро или лошо. Трябва да освободим това, което вече не е тук, да приемем и да се научим да живеем с частта, която е останала от тях и която ни кара да бъдем това, което сме.

Всичко, което означава „сбогом”
Да се сбогуваме, означава да искаме да кажем нещо, което не сме могли да кажем преди, да правим това, което не сме били в състояние да направим с другите, да прегръщаме това, което не сме прегърнали.

Всички сме в състояние да гледаме в бъдещето, колкото и тъмно да е то, и имаме смелостта да се изправим срещу скръбта, защото това е единственият начин животът да разбере, че сме готови да бъдем отново щастливи.

Като се научим да казваме „сбогом”, ние израстваме
Понякога дори нямаме време да се сбогуваме. Друг път се сбогуваме, преди да сме го осъзнали.

”Никой не е по-уязвим да повярва в нещо фалшиво от този, който иска лъжата да е истина.”
Хорхе Букай

Тестът за сбогом е да видим себе си щастливи, след като кажем „сбогом“. Когато това се случи, ние ще сме преминали през цял процес на бавно вътрешно изцеление, на търсене на това, което сме били, искаме и може да бъдем за себе си.

Действието на сбогуване всъщност идва, когато погледнем към миналото с този човек и виждаме себе си по-големи благодарение на него. Израснали сме, защото всичко, което сме преживели заедно е било хубаво. Пораснали сме, защото са ни разбили и сме успели да се съберем отново. Израснали сме, защото сме осъзнали, че животът има смисъл само когато продължаваме да искаме да го живеем.

„И е лъжа, че трябва да носим с нас всяко нещо, което сме обичали и ценили; и е лъжа, че трябва да продължим напред с всичко отпреди, с всичко, което вече го няма.”
-Хорхе Букай-