Тази древна дзен легенда разказва за омагьосано царство, където всички пороци и добродетели живеели в относителна хармония. Всички те обичали да играят в огромна градина, която винаги била пълна със светлина и загадъчни миризми. Понякога те общували дълги часове. Макар че не били съгласни за всичко, рядко се карали.
Въпреки красотата и спокойствието на мястото, двама от обитателите му винаги били трудни за озаптяване. Единият бил Яростта, а другият Тъгата. И двете имали много приятели. Яростта винаги се движела със Завистта, Негодуванието и Ревността. Тъгата, от друга страна, не била толкова социална, но обикновено се мотаела с Мързела, Конформизма и Недоверието.
Яростта и Тъгата били много чувствителни. Те понасяли едва слънцето и дъжда през деня или нощта. Освен това с тях било изключително трудно да се говори. Веднага щом намерили нещо, което не им харесвало, те започнали да растат. Понякога пораствали толкова много, че не оставяли място за никой друг. Ето защо всички останали се разхождали на пръсти около Яростта и Тъгата и се опитвали да избягват да разговорят с тях.
Яростта и Тъгата били склонни да посещават едни и същи места. И двете харесвали блата и гори, пълни с плевели. Един следобед, по стечение на обстоятелствата, те се озовали едновременно в пространството на прекрасно езерце, пълно с риби. Започнали да си говорят. Тъгата казала на Яростта, че е чувала слухове за съкровище, заровено близо до езерото. „Илюзията ми се закле, че е някъде около него и че съдържа несметни богатства. Разбира се, Песимизмът не вярваше, че е истина”, убеждавала Тъгата.
Яростта, която винаги реагирала, без да се замисля, оспорила казаното от Тъгата, макар да била чувала подобни слухове. Въпреки това предложила състезание, за да направи нещата по-интересни. Всяка от тях трябвало да избере раздел, който да копае на случаен принцип, и да търси съкровището там. Тази, която първа намери съкровището, щяла да стане едноличният му собственик. Въпреки че Тъгата смятала, че може да загуби, тя приела предизвикателството. Решила, че ако намери съкровището, няма да се чувства толкова тъжна.
Те избрали по един участък и започнали да копаят. Яростта копаела енергично и след по-малко от три часа завършила секцията си. Побесняла, когато разбрала, че съкровището вероятно е от другата страна на езерото.
За разлика от Яростта Тъгата не си давала особен зор. Тя редувала копаене с почивка и време за размисъл. Отнело й една седмица, докато завърши своя участък. Докато Яростта гледала това разточителство на време, била напът да избухне. В крайна сметка, никоя от двете не намерила съкровището.
Урокът на легендата
Тъгата и Яростта осъзнали, че били измамени. Те също осъзнали, че са много мръсни. Поради цялото копаене те били покрити с кал от главата до петите. Тъй като кристалното езерце било наблизо, те решили да се изплакнат в него.
Яростта стигнала до ръба на езерото и съблякла дрехите си. Тя ядосано се хвърлила в езерото и след няколко минути водата станала мътна. Тъгата, както обикновено, се реела в мислите си и пристигнала втора. Приближила се до ръба на езерото, мислейки, че ще види красива, чиста вода. Но открила точно обратното. Тя поплакала малко, тъй като осъзнала, че няма друг избор, освен да се изкъпе във вече мътната вода. Съблякла одеждите си и скочила в езерото.
Докато Яростта се мятала енергично във водата и хвърляла пръски около себе си, Тъгата останала на едно място, тъй като вярвала, че може да свали калта от себе си, като остане неподвижна. Водата станала напълно мътна. Тъмната течност попаднала в очите на Яростта, която недоволно се измъкнала от водата. Тъй като обаче не виждала много добре, тя грабнала дрехите на Тъгата и ги облякла.
Когато Тъгата излязла от водата, тя намерила дрехите на Яростта и навлякла върху себе си. В края на краищата на нея ай било все едно какво облича. Оттам насетне Яростта се разхождала с дрехите на Тъгата, а Тъгата с дрехите на Яростта.
Разказвачите на истории на омагьосаното царство казват, че нито една от двете не се чувствала дискофмортно в дрехите на другата, тъй като Яростта е просто прикритие за тъга, а Тъгата е прикритие за ярост.
Коментари (0)
Вашият коментар