Четирите аспекта на любовта в будизма

От Вяра Султанова

Четирите аспекта на любовта са основни ценности, които са приложими за всички форми на любов, включително тази, която изпитваме към себе си. Това са параметри, които трябва да култивираме и поддържаме, за да позволим на вашето вътрешно Аз да процъфти.
Четирите аспекта на любовта в будизма са описани от дзен майстора Тич Нат Хан в кратка книга, озаглавена: „Истинска любов: Практика за пробуждане на сърцето”. В нея авторът не говори само за романтичната любов, но и за всички видове любовни взаимоотношения, включително тази, която трябва да имаме със себе си.

Качествата на любовта са истини, които са толкова прости, че често остават незабелязани. Те говорят за основни елементи, които трябва да идентифицираме, култивираме и защитаваме във всичките си взаимоотношения, независимо дали това е с роднини, романтични половинки или приятели. В идеалния случай тези елементи се простират и върху отношенията, които имаме със себе си и със света.
Будизмът определя любовта като универсално чувство, което трябва да дарим на всичко съществуващо. Ако се изпълним с истинска любов, ще постигнем баланс и духовен мир.

Четирите аспекта на любовта в будизма

Щастие
Щастието е проява на вътрешна наслада. Това означава, че сме доволни от реалността и това ни носи наслада и ентусиазъм. Това не означава, че се чувстваме щастливи в сто процента от времето или че нашето щастие никога няма да варира по интензивност. Това е по-скоро разположение, начин да се изправим срещу живота си и нещата, които ни се случват.
Хората, които са щастливи, правят другите хора щастливи. Точно както тревогата и тъгата са заразни, радостта и щастието омайват и другите.

Състрадание
Състраданието не означава да изпитваш съжаление към някого или да го смяташ за по-нисък или ограничен. Състрадание означава да разбереш болката му и да я почувстваш сякаш е твоя. По принцип това е акт на съпричастност.

Състраданието е от съществено значение, защото ни помага да разберем чувствата на другите. То дава възможност да се приемат и валидират техните уязвимости и ограничения. Без състрадание бихме критикували и поставяли под съмнение слабостите и грешките на хората. Със състрадание можем да ги разберем и да ги почувстваме като свои.

Взаимното удоволствие означава, че щастието се умножава
Когато двама души се радват на компанията на другия, има любов. И двамата искат да прекарват време един с друг и да присъстват истински през това време. Когато прекарвате време с някого, когото обичате, фокусирате цялото си внимание върху него, когато говорите или споделяте опит.
Това включва и способността да слушате и да бъдете отворени за това, което другият човек мисли, казва и прави. Според дзен будизма взаимното наслаждение не е просто качество на любовта, но и недвусмислен знак за нейното присъствие. Без взаимно наслаждение няма любов.

Свобода: Основата на всичко
Будизмът казва, че не може да бъдеш свободен без вътрешен мир и баланс. Хората с вътрешен мир са спокойни и във всякакви ситуации. Това означава, че ако искаме да обичаме себе си и другите, първо трябва да успокоим вътрешния смут, който предотвратява процъфтяването на положителните чувства.

Гневът и страхът ни хващат и ни отнемат свободата. Само като преработим тези чувства и ги обработим, ще бъдем наистина свободни да обичаме. Ако не го направим, може да насочим страха и агресията си към други хора. Ако постигнем вътрешна хармония, от друга страна, ние сме свободни и оставяме и другите да бъдат свободни.

Дзен будизмът смята, че е много важно да се ограничим до собствения си вътрешен баланс. Трябва също да помогнем на другите да растат и да постигнат вътрешен мир. Будистите вярват, че любовта е активно чувство, а не възприемчивост. Всеки човек е подкрепа и препоръка за хората, които обича, така че култивирането на тези аспекти ще има положително въздействие върху хората около нас и ще ги насърчи да направят същото.