Когато обичаш някого, трябва да го обичаш реалистично, а не идеалистично. Любовта означава да оставиш настрана болката, причинена от другите, които са те наранили, и да признаеш факта, че си тук, сега, с някой нов. Някой, който заслужава най-доброто от теб.
Защото вчерашната празнота не може и не бива да се проектира върху днешния любим.
Да обичаш, е да даваш това, което нямаш. Това означава да виждаш новия си партньор като някой нов, уникален и изключителен. Някой, който не заслужава да проектираш старите си минали грешки върху него.
Това означава да обичаш по свободен, истински и зрял начин. Освен това означава, че определено не очакваш новата ти любов да те върне към онези стари начини на обич, които си изпитвал преди. Тези, които те накараха да страдаш. Любовта означава да дадеш това, което нямаш, означава да прегърнеш тук и сега и наистина да цениш новия човек в живота си.
Жак Лакан – човекът, който разбираше любовта
Малко са фигурите, които са успели да предадат своите теории, твърдения и знания по начина, по който го прави френският психоаналитик Жак Лакан.
Той е известен с използването на диалектическо жонглиране. Въпреки този факт неговата трансцендентност и експертиза все още ни позволяват да разпознаваме и размишляваме върху една от най-фундаменталните теми - любовта.
Когато Лакан казва: „Любовта е да даваш това, което нямаш“, той отново си играе с психоаналитичен жаргон. Защото как можеш да дадеш нещо, което нямаш? Това, което наистина Лакан иска от последователите си и хората като цяло, е да ни накара да се замислим. За да осъзнаем, че връзките често се изграждат от липса на нещо. За да осъзнаем, че като възрастни индивиди, което всъщност търсим, е любовта, която не сме имали в детството си.
Освен това привързаността, която не сме изпитвали в последната си романтична връзка, която търсим в следващата. Откриваме, че винаги се опитваме да прегърнем любовта, като сме твърде идеалистични в идеята си какво всъщност е тя. Ако обаче се откажем от тези идеалистични възгледи, ще може да се освободим от миналото и да дадем на партньора си това, което никога преди не сме имали. Истинска привързаност.
Цитатът на Лакан „Любовта е да даваш това, което нямаш“ се храни със сложността на връзките, които изграждаме с другите.
Той говори за това в книгата си „Пренос: Семинарът на Жак Лакан“, том VІІІ с позоваването си на Платоновия „Пир”. Едно нещо, което той посочва, е, че любовта често е съобразена с фигурата на любим, който е бил ранен от загуба или липса на нещо. Това има тенденция да ни кара да мислим, че това, което ни липсва, всъщност се крие в другия човек и следователно той е длъжен да ни го даде.
Зигмунд Фройд също засяга този въпрос. В своята клинична практика той забелязва как пациентите му, когато се подлагат на психоаналитична терапия, са склонни да прехвърлят този вид загуби и празнотите, които любовта е оставила в живота им, особено по време на детството. По този начин този трансфер, това усещане, че „пропускаш нещо“, може да те накара да проектираш почти всяка връзка, която имаш в живота си.
Когато се свързваме с другите, повтаряме миналите си връзки, без да осъзнаваме това
И Жак Лакан, и Фройд вярват, че нашето несъзнавано влияе на живота ни повече, отколкото си мислим. Това може да ви повлияе до степен, в която бойкотираме начина, по който взаимодействаме със света и установяваме приятелства, както и романтичните си отношения. Всъщност е вярно, че ако има нещо, от което се нуждаем и търсим повече от всичко друго, това е любов и признание.
Според Лакан разбирането за любов е в даването на нещо, което нямаш, се отнася към конкретен факт, който е вграден в нашето несъзнавано, изгубения рай на детството ни. Всъщност част от нас все още влачи тази нещастна сянка от детството си наоколо. Тази, при която родителите ни може би не са се грижили достатъчно за нас, нито са се справяли със страховете ни, нито са ни предлагали безопасна и обогатяваща среда.
Според Лакан, докато растеш, копнееш да излекуваш този изгубен рай от детството. Именно тази нужда в нас кара много от нашите романтични взаимоотношения да се провалят. Всъщност всеки път, когато се влюбим, ние създаваме повече празнота, копнеж и безпокойство. След това повтаряме същия модел отново и отново с всяка връзка, така че любовта просто се превръща в разочароващо повторно представяне на нещастие и неразбиране.
Според психоанализата има един неоспорим начин за постигане на удовлетворение и зрялост във взаимоотношенията. Това е чрез пускане и приемане. Трябва да се откажем от идеята да ни бъде дадена любовта, която не сме получили в детството, защото това е в миналото. Освен това любовта на родителите ни към нас няма нищо общо с любовта в нашите романтични връзки.
Трябва да спрем да се вманиачаваме в очакването на нова любов, която ще ни даде обичта, която другите не са знаели как да ни дадат в миналото. Те са хора, които вече нямат значение. Човекът, когото сега обичаме, е съвсем различен. Освен това просто не е логично, зряло или препоръчително да изискваме от новия си партньор да поправи щетите, които предишните са ни причинили.
Това, което трябва да направим, е да започнем от нулата и да приемем факта, че това, което сме имали в миналото, не е било любов. След като приемем този факт, ще се чувстваме по-свободни да даваме и получаваме. Освен това ще може да приемем партньора си, без да поставяме изисквания към него. Ще може да оставим настрана миналото и ще прегърнем настоящето. Нашият нов партньор е друг човек и напълно различен от тези, които са ни наранили в миналото.
Обичайте тук и сега и оставете след себе си миналото
Вярно е, че детското страдание може да продължи десетилетия. Може да страдаме дълго време заради любов, която сме почувствали предадена или която е нарушила нашите собствени принципи на уважение и ангажираност. Няма обаче нищо по-важно от това да се отворим за нови връзки. По този начин, оставяме миналото зад гърба си, отворени за тези нови взаимоотношения тук и сега. Оставяме след себе си всичко грешно и всичко, което вече не съществува.
За да прекрачим този праг и да си позволим да изграждаме по-щастливи отношения, трябва да поправим самочувствието си, да приемем и излекуваме миналото и да укрепим любовта към себе си. Само по този начин може да изградим по-обогатяващо бъдеще за себе си.
Коментари (0)
Вашият коментар