Знаете ли какво усещат нашите деца с влизането в пубертета? Наред с всички други шантави усещания те започват да виждат себе си като птичета, държани до този момент в красива клетка, които са вече достатъчно големи и силни, за да могат да изкъртят вратичката и да полетят накъдето им видят очите. Те усещат прилив на суперсили и неистово желание да бъдат признати за самостоятелни и суверенни личности. До този момент са чули толкова пъти "не", "не се прави така", "това не е правилно", "виж мен!", че сега си умират да докажат, че "да! зная какво правя" и "не, няма да ми казваш ти, защото ти също грешиш!" Несъзнателно или не, тийновете придобиват една любимо хоби: "Открий грешката у вашите". Да ви покажат, че бъркате, за тях е равносилно на това да ви покажат, че те са големи, че знаят (повече от вас, естествено), че разбират повече, отколкото си мислите, и че дори вече могат да ви поучават (няма цял живот вие да поучавате тях, я!). Колкото по-критични и взискателни сте били към хлапето си до този момент, толкова по-силно то ще иска да ви натрие носа и да ви покаже, че не сте перфектен/а.
Тийнът ви наблюдава постоянно, колкото и зает да изглежда със своите си неща. Затова бъдете стриктни в спазването на всички онези принципи и правила, за които сте били безкомпромисни към сина или дъщеря си. Да речем, сте му/й втълпили, че никога не бихте простили лъжа. Дори веднъж сте го/я хванали да ви лъже и наказали по най-жесток начин (без телефони, без таблети и други китайски мъчения за деца). В неговото/нейното съзнание лъжата е истинско престъпление и на него/нея отдавна не му/й е хрумвало да ви метне. Вие сте били склонни да разберете и простите какви ли не грешки, щом си ги е признавал/а честно и почтено. Добре сте си свършили работата, защото пълната откритост между вас и детето ви е от огромно значение не само докато той/тя е малък/а, а цял живот. Обаче в някакъв момент вие изпадате в ситуация, в която ви е трудно да признаете нещо на пубера и прибягвате до лъжа. Не разчитайте, че няма да бъдете разкрити. Не само че ще ви хванат, но и последиците ще са много по-кофти, отколкото може да си представите. Губите моментално доверието на сина/дъщеря си. На каквото и да искате да го/я научите оттук нататък, ще е обречено на провал. Той/тя няма да ви прости, че сте престъпили принципа, в значението на който сте го/я убеждавали през целия му живот.
Същото е и с всичко останало - ако сте го/я учили да се храни здравословно, не си помисляйте да си отворите чипс в градинката пред блока. Веднъж-два пъти няма да ви види, но на третия път ще ви засече и ще трябва да отговаряте на доста неудобни въпроси. Ако сте го/я възпитавали да не влиза в конфликти на улицата, не си изпускайте нервите, когато ви засекат на магистралата или ви изпреварят на опашката. Те ви наблюдават дори когато не ви гледат. И стават такива, каквито сте вие, а не такива, каквито им казвате да бъдат.
Не забравяйте също, че тийновете са особено чувствителни на тема справедливост. Ако до този момент сте подхвърляли всякакъв род обвинения срещу хлапето, без да се замислите особено ("стига си си гризал ноктите", "говори по-високо де, кво мънкаш", "ужасно си лигав, я се стегни малко!" и т.н.), сега е по-добре да сте напълно сигурни, че критиката ви е основателна. Той/тя няма да ви позволи да го юркате за щяло и нещяло и да се държите с него/нея като с малко дете. Бъдете сигурни, че пуберът не търпи критика на килограм и вече е доста внимателен за това доколко я заслужава. Приоритизирайте забележките си и преценявайте дали някои от тях не може да бъдат премълчани. Ако стаята на дъщеря ви или сина ви е постоянно разхвърляна, това не е повод да крещите всеки ден. Избъзикайте го/я веднъж, скръцнете със зъби втори път, но не натяквайте непрестанно. Все пак той/тя се въргаля в собствената си кочинка. Ако обаче системно получавате оплаквания от съседите, че докато ви няма, той/тя пуска музиката като на стадион, имате основение да сте по-настоятелни в забележката си.
Те също така са особено бдителни, когато отношенията между двамата родители са обтегнати. Трябва да внимавате как се държите с партньора си, защото в тази възраст детето лесно и категорично заема страна и вие губите неговото доверие. Не нагрубявайте, не се подигравайте, не подценявайте и не унижавайте другия родител. Не само че ще загубите множество точки в очите надетето си, но и му давате модел за връзка, който то ще пренесе в своя живот по-натам. Разбира се, за нищо на света не го настройвайте срещу другия родител или срещу друг член от семейството. Синът или дъщеря ви е достатъчно голям/а, за да може вече и сам/а да прецени поведението на околните. Няма нужда да играете жертва или пък да му/й "отваряте очите" за нещата от живота. Той/тя разбира всичко, така че най-полезното, което може да направите за него/нея, е да бъдете добър и здрав ролеви модел на поведение и начин на мислене.
Коментари (0)
Вашият коментар