Някои ще кажат, че това си е работа на децата – да си намират приятели, да търсят подходяща среда и изобщо да имат пълноценен социален живот. Децата обаче са различни и понякога имат нужда от малко помощ, за да завържат приятелства. Ако те са затворени, асоциални и интровертни, не е изключено вината за това да е в нас, родителите. Някои майки и бащи проявяват прекомерна строгост към отрочетата си и държат те да израснат най-вече скромни и прилежни, заради което буквално ги държат на къса каишка. Или пък ги критикуват за щяло и нещяло, поставяйки летвата на изискванията си към тях твърде високо.
Такива момичета и момчета порастват потиснати и неуверени и първият удар на тази неувереност идва точно в пубертета. Около тях започват игри за надмощие – кой е най-готин в класа, кой е в компанията на „най-яките“ и кой е вън от нея и т.н. Повечето родители помпат децата си от малки, така че в пубертета за един неуверен в себе си тийнейджър играта загрубява непосилно. Не е късно да му помогнете.
Показвайте му постоянно неговите собствени силни качества и колко много ги цените. Търсете мнението му, правете неща по негова препоръка, не премълчавайте възхищението си, когато е постигнал нещо или е казал умна приказка.
Дайте на сина или дъщеря си тази увереност, която ще му/й е необходима, за да пробие надменността на „най-яките“ тайфи и за да може там някъде или пък встрани от тях да намери верните приятели.
Стимулирайте го/я да излиза от вкъщи, защото пред телевизора и таблета едва ли ще срещне реални френдове. Всякакви инициативи са за предпочитане пред мързелуването вкъщи – лагери, курсове, спортни занимания. Дори да отидете заедно на скиваканция, пак има по-голям шанс тийнът да срещне някакви хора, отколкото вкъщи.
Не го насилвайте обаче да общува, защото това може да има обратен ефект. Ако сте в хотел, да речем, самите вие завържете запознанство около опашката на лифта или шведската маса. Сигурно ще е пълно със семейства като вашето – огледайте се за други родители с деца и започнете най-обикновен разговор. Нека синът или дъщеря ви се убеди, че в подобно запознанство няма нищо необичайно и срамно.
Използвайте всеки удобен момент да му помагате да подобрява комуникационните си умения. Въвличайте го в ситуации, в които общуването с непознати е нещо естествено – такива са например куизовете, дискусиите след кинопрожекции, срещите в литературни клубове или в клубове за настолни игри и т.н. Ако проблемът е сериозен, може да вземете куче. Когато тийнът извежда четириногото, все ще му се налага да общува с други кучкари и лека-полека ще се отпусне.
Ако винаги сте били взискателни и критични към него/нея, успокойте топката. Приемете детето си каквото е и му окажете подкрепа, защото той/тя може и да не ви показва, но този период е изключително труден за него/нея. Не го оставяйте да се окопава в комфорта на самотата си, но и не го притискайте. Отварянето му за света и за приятелствата трябва да стане постепенно, без натиск, без критика и с изключително търпение от ваша страна.
Коментари (0)
Вашият коментар