Д-р Аспарух Илиев завършва медицина в София и заедно със съпругата си, също лекар, заминават за Германия. Д-р Илиев е бил експерт по безопасност на ваксините към германската агенция по лекарствени средства, а от 2015 година завежда лаборатория по инфекции на мозъка към университета в Берн, Швейцария.
От началото на кризата с COVID-19 той е един от специалистите, които ежедневно информират, отговарят на въпроси, дават напътствия и надежда на своите читатели в социалните мрежи. Д-р Илиев стана обичан от публиката заради балансирания тон, с който превежда ежедневно тонове научни загадки на разбираем език, но също и заради отзивчивостта, с която подкрепя хората, които го следват, да минат по-информирани и по-спокойни през кризата.
Правя това интервю в учтива форма заради огромния респект, който изпитвам към постиженията на този специалист. Истината е, че сме приятели отдавна и познавам всяка емоция, която е минала през него, докато говорим по отделните теми. Гнева му от несъвършенствата на системата в България. Тъгата и усещането за прогонване на умните и способните от тук. Възторга от бързата поява на спасението в тази безпрецедентна световна криза – ваксините. Надеждата, че тази година ще говорим повече с приятелите, отколкото с лекарите, а усмивките ще са повече от маските.
Д-р Илиев, намираме се на прага на един голям празник и на една голяма надежда (б.а. интервюто е взето преди Коледа на 2020 г.). Надеждата, че това ще е последната Коледа, в която маските ще са повече от усмивките. Каква е за Вас като учен равносметката от тази година?
Една година, която ни изправи пред неочаквани предизвикателства. Напомни ни, че не бива да приемаме всичко за даденост и че има неща, по-важни от успеха и кариерата, а именно – усмивките и близките. Може би ще прозвуча малко странно, но от професионална гледна точка намирам голямо удовлетворение от годината. Удовлетворение от факта, че успяхме за неподозирано кратък период от време да разгадаем настоящата криза, да я ограничим, до голяма степен да се мобилизираме – университети и бизнес, и да намерим решение на задачата. Не само успешните ваксини, създадени и проучени за рекордно кратък срок благодарение на невероятна организация и дигитални технологии, но и създаване на тестове, на защитни материали. Само преди 10 години това в този мащаб би било немислимо. Всички ние в научната сфера имаме вътрешното колебание дали това, което правим, е от полза за обикновения човек. Корона-кризата показа, че сме в състояние да помогнем.
Вие и съпругата Ви сте избрали да живеете и работите извън България. В същото време милеете за всичко, случващо се тук. Сигурно Ви засягам по болна тема, но имате ли тъга, че не останахте? И имате ли надежда, че един ден може да се върнете?
Тъгата и любовта към България са вечен спътник в живота ни, на всички нас, живеещите в чужбина. Ако някой мисли, че не е така, никога не е бил емигрант. Вие самата също сте живяла в чужбина и сте се върнала, разбирате ме най-добре. Неслучайно за много от нас на компютъра има два отворени прозореца – единият е на новините в държавата, в която живеем, другият – на новините в България. Когато става дума за емиграция, винаги е подходящо да се разберат причините – никой не напуска любимо място с лекота. Когато завърших медицина в София преди 20 години (а за съжаление и сега е така), медицинската среда беше крайно опорочена. Скоро в едно интервю говорих за „медицински олигарси“, за известни и популярни в българското общество „елитни“ лекари, облечени в тежки титли и позиции, които години наред правеха всичко възможно да превърнат младите лекари в роби, а тези, които не бяха съгласни с това, прогониха. Всъщност нищо по-различно от случващото се във всички сфери на обществения живот в България. В този смисъл не се свеня да кажа, че много от нас бяхме прогонени от България. Така че тъгата я има винаги. Разумът обаче винаги ми нашепва, че професионално съм направил стъпка напред.
Дали имам надежда? Разбира се!
Никога няма да се откажа от желанието си
да донеса всичко, което съм научил,
обратно в родината си,
както и да помогна да разбием порочния корумпиран обществен модел. В същото време осъзнавам, че светът става все по-глобален и по-свързан (независимо от кризата в момента) и понятията българин, германец, американец или датчанин губят смисъл – всички сме хора на тази малка планета. Особено ясно виждам това в моите студенти и в децата ми, за които националната принадлежност играе все по-малка и по-малка роля. Ние се развиваме, развиват се и обществата.
В крайна сметка лично май всичко се свежда най-вече до тъгата по родния квартал, до ъгъла на „Солунска“ и „Ангел Кънчев“ в една лятна вечер или до вечерните разговори с приятелите ми.
Наблюдавате пандемията в Германия, Швейцария и България отблизо. Какво са изводите – как минаваме през процесите ние, българите, в сравнение със западните общества?
Няма общество, което да е било подготвено за настоящата криза. Всички общества повече или по-малко изживяват невероятен стрес. Здравните системи изнемогват, умират много любими хора. В това отношение всички споменати от Вас държави се сблъскват с едно и също. В Швейцария и Германия политиците и журналистите се обединиха около една много аргументирана информационна кампания, съчетана с адекватни икономически мерки много рано, още през март 2020. Неслучайно споменавам медиите – професията на медицинския журналист е много добре утвърдена в Западните държави и тези журналисти модерираха дискусията – от самото начало се коментираха само доказани научни факти, всяко самоволно и необосновано твърдение беше отбелязвано като такова, гостите бяха безмилостно конфронтирани с фактите. Това, за съжаление, в голямата си част не се случи в българското медийно пространство –
стремежът към шоу,
към противоречивост и пикантност
наруши сериозността на дискусията
Съчетано с пълната липса на обществен медиен усет на политическата класа в България, това доведе до парадокса пролетта да бяхме посочвани от немскоговорящите медии като „чудото на Европа“ в борбата с Ковид, а зимата да сме една от най-засегнатите държави. Основна причина според мен беше ужасната комуникация на иначе много успешните мерки от пролетта на политиците и НОЩ. Обществото не разбра, че се свърши прекрасна работа. Отново медиите се провалиха и в своята независима информационна роля. Посрещнахме есента крайно неподготвени, с пълно подценяване на проблема. Поради хроничното недоверие в политическата класа (отново резултат от корупцията) мерките нямаха вече необходимата подкрепа. Все пак трябва да кажа, че в нашето общество, за разлика от Германия и Швейцария, има много по-голяма симпатия за конспиративни теории (факт, който аз не успявам да си обясня), което допълнително затруднява организираните мерки по защита от болести. Въпреки че в Швейцария в момента броят на болните е не много по-нисък от този в България (комплексни причини и също известно подценяване на проблема), общественото настроение е по-спокойно, а нагласата на отделните индивиди – по-оптимистична. Държавата прави и повече да помогне на губещите от кризата бизнеси.
Все още COVID-19 буди повече въпроси в сравнение с много други заболявания. Един от тези въпроси е защо PCR тестовете невинаги дават точен резултат. И до каква степен можем да се доверим на антигенните тестове? На кой ден от заразяването тестът като цяло е най-коректен?
Това е един вирус, който е различен от всичко, което познаваме досега. Един много опасен вирус, с много сложна клинична картина, който ще ни занимава още много време. Важно е да се разбере, че няма идеален тест за диагнозата му. Ранното му откриване още преди симптомите, когато има дори малко вирус в гърлото, е възможно само с PCR – тестът „умножава“ генетичната информация на вируса, за да го видим. Тестът е много чувствителен и изисква скъпа апаратура, която трябва да се настройва често – това е един въпрос, който може да бъде пренебрегнат в някои лаборатории. Когато вирусът се размножи достатъчно, тогава можем да открием протеините от обвивката му с т.нар. антигенен тест. Но за това ни трябва доста повече вирус, отколкото за PCR тест. Затова и антигенните тестове стават позитивни по-късно, зависят от това колко добре е взета пробата и имат висок процент на негативни тестове, дори когато имаме позитивен PCR тест. В един момент вирусът е вече в белите ни дробове и в тялото, но вече не в гърлото. Тогава вече тестовете от гърлото не могат да го открият и имаме нужда от тестове с антитела, които откриват, че имунната ни система се бори с вируса. Това става след около 10 дни след началото на болестта.
И понеже споменахме за надеждата, във ваксините ли е тя? Вече многократно е обяснен механизмът на първите две ваксини, които се очакват в България. И все пак хората се питат могат ли да разчитат напълно на тяхната ефективност?
В медицината съществуват класически ваксини с убит вирус, с изолирани белтъци на вируса, които са умерено ефективни, но имат една голяма слабост – не работят добре при по-възрастни хора, чийто имунитет не е толкова добър. Това се елиминира с РНК ваксините, които не са нищо друго освен „инструкция“ до тялото да произведе определен важен вирусен белтък, за да се научи имунитетът ни да разпознава и преборва вируса. Този метод е бърз, много по-евтин и много по-ефективен, отколкото производството на готов белтък и инжектирането му при класическите ваксини. И работи отлично при по-възрастни пациенти. Самите РНК ваксини, открити преди повече от 20 години, но до момента рядко прилагани, за мен са един от новите революционни методи на медицината. И тъй като винаги изниква въпросът „РНК ваксините не могат ли да променят генетичната ни информация?“, искам да отговоря, че не – РНК на ваксината е нетрайна, временна и бързо се разгражда, няма начин да повлияе генетичната ни информация, която се съхранява като ДНК.
Самите ваксини (на Модерна и Файзър/Бионтек)
са с ефективност от 95%,
което е несравнимо
с почти всички познати ваксини.
В същото време страничните ефекти са много по-малко. Аз лично като човек, който се занимава от много години с ваксини и инфекции, съм силно впечатлен и нямам никакво колебание в безопасността им.
Щикотливият въпрос с времето, за което бяха създадени тези ваксини. Бихте ли обяснил защо не ви притесняват кратките срокове, в които те бяха създадени?
Противно на твърденията, че „една ваксина трябва да се разработва 6-7 години“, истината е, че разработката не е свързана с определена продължителност и трае точно толкова, колкото е необходимо за провеждане на задължителните проучвания и тестове по нея. Предвид наличието на дигитални технологии, на невероятна организация и осигуряване на пари от международната общност, фармацевтичните фирми успяха да съкратят времето за разработка масивно. Страшно много доброволци се включиха в тестовете на ваксините, които започнаха още април/май 2020. Факт е, че никога досега не сме имали лекарства и ваксини, които да са тествани на толкова много хора. В този смисъл имаме по-сигурна ваксина отвсякога. Много се говори за дългосрочни ефекти на ваксините, но факт е, че страничните ефекти обикновено настъпват след дни до няколко седмици след ваксинация. В този смисъл 5-6 месеца (а до времето за масова ваксинация година и повече) е повече от достатъчно. Краткият ми отговор на въпроса Ви – дигитални технологии, финансиране, мотивация и обединени усилия са причините за бързия успех на ваксините.
Вие и вашето семейство каква ваксина бихте си сложили?
Не бих се колебал да си поставя която и да е от разрешените за употреба ваксини.
Трябва ли да се ваксинират децата?
Сегашните ваксини все още не са изследвани при деца. Въпреки че не очаквам проблеми, ваксинирането на децата също е важно – знаем от научни проучвания, че децата са основен разпространител на Ковид, както и че деца могат да боледуват тежко и фатално, макар и по-рядко. Все още не знаем дали ваксината блокира и разпространението на вируса, не само разболяването. Отговорите на тези въпроси ще определят и дали децата да се ваксинират, моето лично мнение е, че това ще стане и е правилно да е така.
Свидетели сме на една успоредна пандемия, що се отнася до психическото здраве на хората. Как бихте ги посъветвал да запазят здравия разум и високия си дух?
Много лекари говорят за нова вълна от психични заболявания. Моят съвет –
обичайте, четете книги,
спете достатъчно,
не се страхувайте толкова много
и правете ежедневно спорт.
И вярвайте на науката!
Наистина, ние, хората на науката, не сме лоши хора и работим много съвестно.
И един въпрос извън COVID-19. Какво си пожелавате за Новата година?
Възможност да видя скоро любимите си приятели в София. И здраве.
Коментари (0)
Вашият коментар