Сложна възраст е тийнейджърската, няма спор. В същото време е момент на предизвикателство не само за нашите деца, но и за нас самите като родители и като личности. Мощна проверка на някои качества, които е добре да сме усвоили вече до този момент. Проверете вие къде сте с тези "уроци", като разберете кои са нещата, които не бива да правим, когато у дома расте тийнейджър.
1. Не се отказвайте от поставянето на граници
Синът или дъщеря ви ще ви предизвиква постоянно, за да му/й позволите това или онова. Всъщност той/тя има нужда от своите граници, така както е имал/а и като по-малък/а. Просто сега ще ви тества по-сурово. Дръжте на нещата, които са закон у дома – например вечерния час, забраната за цигари и алкохол, да сядате на масата без телефони и т.н.
2. Не спорете прекалено дълго
В случай на противоречие изложете своите аргументи и се заредете с търпение. Отсреща ще ви бомбандират с какво ли не, включително с обиди понякога. Останете спокойни, поне външно. Най-доброто е в един момент, когато настроенията ескалират, да млъкнете и да изчакате торнадото да премине.
3. Не обиждайте, не подценявайте
В този момент детето ви има нужда от вашето уважение повече отвсякога. Отнасяйте се с него като към възрастен. Искайте мнението му, не съдете сурово него и приятелите му, не го поучавайте, сякаш нищо не разбира.
4. Не се правете на равен с детето си
Ще ви се иска понякога да влезете в тона му, да се облечете като него, да вкарате неговия сленг в речта си. Няма нужда. Това няма да ви направи по-близки. Точно обратното, за тийновете подобен напън да ги копираме сваля нивото на респект.
5. Не го сравнявайте
Колкото и да ви се иска да му изкрещите, че Иван всеки ден радва майка си с шестици, не го правете! Вашето дете не е Иван и вероятно ви разочарова като ученик често, но подобни сравнения могат да го накарат да ви предизвика злонамерено. Както и да вменят тежко чувство за малоценност у него. А и е почти сигурно, че притежава други великолепни качества, които липсват на Иван.
6. Не го пренебрегвайте 
Когато вашият наследник беше малък, той/тя си измъкваше вниманието ви с рев и дърпане на полата. Сега е голям/а и методите са различни. Трябва да се научите да ги разпознавате, в противен случай ще зачестят и може да станат по-неприятни. Използвайте всеки момент, в който детето ви иска да ви каже нещо, да го изслушате. Освен това задавайте въпроси, но нека бъдат въпроси от загриженост, а не от любопитство. Родителският ви инстинкт ще ви подскаже разликата.
И най-вече, колкото и да е трудно в този период, опитвайте се да разбирате растящия човек. На него не му е лесно и дори да не го показва, има нужда от вас. Наистина!
Коментари (0)
Вашият коментар