Тийнейджърите, особено тези на възраст между 15 и 18, така активно се борят за автономност, че в много семейства се стига до това те напълно да отхвърлят родителите си като авторитет. Случва се дори, за да дразнят и тестват майка си и баща си, да се впускат в рисковани премеждия и да взимат напук изключително грешни решения. Колкото и да ви фрустрира неподчинението на пубера, психолозите съветват винаги да оставате спокойни и уверени, да приемате с търпение противоречията и най-вече да поставяте абсолютно ясни правила.
Правила и стабилност – това са ключовите думи, които ще съхранят родителския ви авторитет през пубертета. Много често тийновете се противопоставят на родителите си и действат напук, защото им липсват точна дефиниция на това, което се иска от тях. Така че никога не говорете с общи приказки на вашия син или дъщеря. Винаги бъдете наясно защо му/й казвате нещо. Те усещат, когато говорите, без да сте напълно убедени какво искате да кажете или без да сте наясно с всеки от детайлите. И знаят, че когато нещо не е напълно оформено като представа в главата ви, то лесно може да бъде пренебрегнато. Действат напълно интуитивно – яви ли съмнение у вас, тийнът се възползва и сритва правилата. Затова по-малко приказки, но ясни, точни и напълно убедителни. Нека да усещат, че срещу себе си имат човек, който знае какво иска, знае защо го иска и ще го иска безкомпромисно от тях. Това е в основата на вашия авторитет като родители. И парадоксално, но вашата твърдост именно създава у тях чувството, че ги предпазвате. Тоест те имат нужда от това да сте твърди и ясни с тях. Колкото и да се правят на големи, вашите тийнове все още имат нужда от закрилата ви. Тяхната собствена неувереност в тази възраст се задълбочава и те имат нужда да изпълняват само онова, в което са сигурни.
Нещата, които може и трябва да зададете ясно като правила, са свързани с изпълнението на училищните и домашните задължения, с времето, което могат да изкарат пред екран, с допустимия начин на изразяване, с така наречения полицейски час, с минутите за разговор по телефона. Но има и неща, които не търпят правила. Например не може да кажете на сина или дъщеря си: „Не искам да общуваш с това момче, защото не го харесвам. Мисля, че не е подходящ за твой приятел.“ Дори да сте искрени и да изпитвате антипатия към някой от „френдовете“, вие трябва да говорите обосновано с детето си. Разберете например какъв е успехът на този приятел, дали пуши, дали използва ругатни, дали има проблеми с други съученици. Ако успеете да докажете подозренията си, може да говорите с вашия син или дъщеря. Но само на база на шестото си чувство – не, защото това не е сериозно и ще пропука авторитета ви пред вашето хлапе.
Другото нещо, което може да ви навреди в това отношение, е да не спазите обещание, като в това число влизат и заканите и наказанията. Например в пристъп на гняв сте забранили на тийна да гледа телевизия един месец, но след два дни ви минава и механично му подавате дистанционното. Груба грешка! Другия път, когато го санкционирате, той ще знае, че цялото чудо трае три дни, ще се подсмихне на слабостта ви и ще изчака да се кротнете. Затова много внимавайте с какво се заканвате и го изпълнявайте, каквото и да ви коства. Същото важи и за приятните обещания. Ако сте казали, че ще го пуснете в събота до по-късно с приятели, изпълнете обещанието си. Ама може да сте забравили, че в неделя ще ставате много рано. Няма значение – никакво отмятане от обещание! И най-добре и заканите, и приятните обещания да са разумни и добре обмислени. Наказанията задължително трябва да бъдат справедливи.
Ако твърде често сте били излишно строги към своя син или дъщеря, ако се чувста пренебрегнат/а от вас, ако вижда, че вие просто си го изкарвате на него/нея заради лошия си ден или гадния си шеф, той/тя няма как да ви приема за авторитет. Нещо повече – с времето ще развие отмъстителни чувства към вас. Така че, за да бъдете пич в очите на вашите тийнейджъри, вие трябва да сте строг, но справедлив. Безкомпромисен, но любящ.
Уважавайте ги, за да ви уважават и те. Уважавайте интересите им, техните избори и техните приятели. Колкото и малки и объркани да ви се струват, е добре да започнете да приемате вашите пубери за големи хора и да се обръщате към тях като такива. Давайте им възможност да взимат сами решения, дори да знаете, че са грешните решения. Не пренебрегвайте необходимостта им от лично пространство. Доверието ви, подкрепено с вашата стабилност и самоувереност като родител, ще им дадат криле.
Не забравяйте, че те ви наблюдават също толкова, колкото и вие тях. Те виждат как се държите към своите родители, към своите колеги и приятели, към себе си също. Ако цял живот сте били преклониглавици, не е късно да се поправите сега. И не казвайте, че не можете, че е късно, защото човек се променя, докато е жив. Ако не ви пука за вас самите, знайте, че децата ви имат нужда да виждат, че мама и татко са хора с достойнство, които са здраво стъпили на земята и на които и други могат да разчитат. Така че следващия път, когато излъжете съседката от страх, че ще имате проблеми с нея, се замислете, че с такова поведение не може да съхраните уважението на своя син или дъщря. Той или тя би бил далеч по-горд/а, ако ви чуе да казвате истината и ви види как понасяте последствията.
vav cusdi semeistva da ne se brakame ne ste korata kooto ste rasyat mozak za cujdo semestvo neka gledame sebe si koto pokazva yvajeni bade sigorni ce ste go poluvi vav povece koito ne nokoga nema da go poluci
abe ya si gledaite vsite deca