Обикновено, когато разводът приключи, родителите си отдъхват, че най-после са спрели да вредят и на себе си и, и на децата си. Те вече няма да бъдат свидетели на ежедневните им скандали, няма да живеят в страх и напрежение и всичко ще се нареди отлично. Но дали е така?
Изследванията показват, че събитията, предшестващи развода, както и самият процес на раздялата на родителите, влияят на тийновете в няколко посоки, а последиците не приключват с изнасянето на единия родител. Те често загубват възможността си да контролират своите чувства и емоции. Започват да избухват – от плач до необяснима еуфория. Ако майката и бащата са се карали продължително време, ако вкъщи са хвърчали главно обиди и обвинения, пуберът попива този маниер и става по-критичен и по-нетолерантен към всички около себе си.
Стресът от изживяното неминуемо води до проблеми с психиката, които не са задължително видими и отшумяват с времето, но е необходимо да сте внимателни и да съдействате за превъзмогването им. Например такива деца започват по-трудно да решават проблеми и да взимат решения. Те преминават през сериозна криза на доверието си в хората. Обхваща ги песимизъм, който чудесно се вмества в така или иначе черногледото пуберско съзнание.
Много често се случва след такива сътресения в живота им тийновете да станат агресивни. Някои от тях насочват агресията си към единия родител, други – и към двамата, трети – към външни хора. Другата класика е влошеният успех. Синът или дъщеря ви лесно ще загубят мотивация в училище, ако нещата вкъщи са разклатени. Те искат да накажат родителите си за това, което им/си причиняват, и го правят, като започват да създават проблеми – да налитат на бой на съученици, да носят двойки в бележника, а някои направо бягат от вкъщи. От горе на това най-вероятно в този период никой няма време да се занимава с тях и да ги контролира колко учат и дали изобщо ходят на училище.
Пределно ясно е, че разводът не е любимото събитие в живота на нашите синове и дъщери, през което те преминават като през рокконцерт, но така или иначе понякога се налага и на тях, и на нас да го преживеем. Самообвиненията са напълно излишни и дори вредни. Ако вие се обвинявате, той/тя ще ви обвинява също. По-добре е да разговаряте редовно със сина или дъщеря си. Нека е в течение на чувствата и размислите ви, стига да не го/я настройвате срещу другия родител. Обяснете решението си като разумен ход и си обещайте взаимна подкрепа. Той/тя трябва да приема събитията като възрастен човек - не го/я изключвайте, сякаш е малко дете, от което криете, че няма Дядо Коледа. Колкото по-скоро се успокоите самите вие и успеете да продължите живота си и този на тийнейджъра в хода на нормалното, толкова по-леки ще бъдат „повредите“ върху неукрепналата му психика.
Коментари (0)
Вашият коментар