В приказките на всички народи по света добрият герой получава царството и любовта на принцесата, а лошият - в най-добрия случай нищо, а в най-лошия намира смъртта си. И така в съзнанието на много хора от детството се установява веруюто „Бъдете мили, в противен случай ще бъдете наказани (от родители, живот или Бог – изберете си).
И при първите искри на гняв, се включва вътрешният проповедник, който нашепва: „Това е лошо. Ти си грешник. Потискай този демон, докато никой не го е видял!"...
С две думи, караме се сами да замитаме гнева под килима. И тогава изведнъж тялото започва да работи като механизъм на счупен часовник.
Затова е важно да може да изразяваме гнева си.
Въпросът е, че е невъзможно да не изпитвате агресия. Това е естествена основна емоция, която имат и животните. Тя се е развила у нас в процеса на еволюция и е присъща на абсолютно всички.
Агресията възниква, когато нашите граници са нарушени и нуждите ни не са удовлетворени. Така че гневът е абсолютно нормален и дори полезен. Това е създадено от природата. Като цяло емоциите са изключително мъдра сигнална система, която ни позволява да разберем, че нещо в нас тиктака.
Нещо повече, нашият мозък има специална област, която отговаря за тях. По същество агресията, както всички други емоции, е орган. Орган като черния дроб или стомаха, който ни помага да живеем. И неговият глас и нужди трябва да бъдат уважавани. В противен случай
агресията ще навлезе в други емоции и ще ги хипертрофира
Гняв, тъга, вина, безпокойство, отвращение - всичко това е тясно свързано. Ако не изразявате агресия, тогава тя може плавно да се превърне в тъга и ще развиете депресия или тревожност - и рискувате да получите тревожно разстройство.
Неизразеният гняв ще "влезе" в тялото и ще се прояви под формата на психосоматични заболявания
Агресията, насочена навътре, е спусъкът за стартиране на програма за саморазрушаване: плитко дишане, прекомерно напрежение в мускулите, промяна в биохимията на тялото към по-кисела и токсична. Сякаш човекът започва да се трови. Звучи страшно, нали? Тогава трябва да се учим да изразяваме гняв. Но без кръв, юмруци и скандали, а с правилните и цивилизовани думи.
Коментари (0)
Вашият коментар