”Вината е желанието ни да променим миналото, настоящето или бъдещето в нечия полза.”
Ричард Бах
Вината е неприятно чувство, което изяжда човек отвътре. Рано или късно всеки от нас го изпитва. Може да закъснем за среща, да не изпълним обещанията си, да разрушим нещо, което е било скъпо за някого около нас. От вина хората лъжат, правят скъпи подаръци, отказват се от желанията си и дори се женят.
Чувство за вина и страх
Страхът да кажеш „не“ много често идва от страха да не обидиш друг с отказа си и съответно да бъде виновен пред него. Човек, склонен да бъде виновен дълбоко в себе си, е убеден в собственото си „всемогъщество“ - т.е. в способността да правиш всичко и да бъдеш над всички останали. Неизпълнението на тази задача за перфектност създава усещане за вина, когато човек не е в състояние да направи огромното количество неща, които е планирал.
Разбира се, има и истинска вина за извършване на някакво нарушение. Ако не сте изпълнили обещанието си, не сте погасили дълга навреме. Вината винаги е сдвоена с други неприятни преживявания, като негодувание. Ако сте обидени от някого, тогава очаквате, че този човек ще се почувства виновен и рано или късно ще се покае. Тоест, виновният проектира негодуванието върху другия е затова трябва да се чувства виновен. Често това остава необяснима фантазия, която може да не съвпада с реалността.
Какво е вината и как се проявява?
Вината е пряко свързана с инфантилизма. Спомнете си как се държат малките деца. Те се чувстват най-важните в света, центърът на Вселената. Подобно осъзнаване за себе си е присъщо за едно хлапе.
Психологът Жан Пиаже нарече това егоцентрично съзнание. Егоцентризъм (от лат. его - „аз“, център - „център на кръга“) - неспособността или нежеланието на даден човек да счита гледна точка, различна от неговата, за заслужаваща внимание.
Дете под пет години е убедено, че всеки вижда света по същия начин, както и то и не знае как да се постави на мястото на друг. Едва след петгодишната си възраст то формира реалистично мислене и съзнание и след това преминава от егоцентризма към реализма.
Проблемът е, че ние израстваме с една част от нашата личност, докато другата може да остане инфантилна. По правило инфантилните, детски структури на личността се запазват в емоционалната сфера и сферата на взаимоотношенията.
Това означава, че много често възрастният човек е егоцентриран към други хора, досущ като малко дете. „Случило ли ти се е нещо? Направих ли нещо нередно? " - пита съпругата раздразнения съпруг, смятайки, че само тя може да бъде причина за недоволството на половинката си. Не може да предположи, че той има някакви несвързани с нея обстоятелства, които го разгневяват и разстройват. Малко дете в семейство, в което родителите се развеждат, много често се смята за виновно за раздялата на мама и татко именно заради егоцентризма.
Начини за справяне с вината
1. Опитайте се да разберете дали вината ви наистина има право да съществува или това отново е опит да се самообвините за всички неприятности в света. Въпросът „В какво съм виновен?“ Ще помогне тук, а отговорът трябва да бъде доста ясен и конкретен.
Ако чуете от себе си неясни отговори, то вероятно сте прехвърлили тежестта на някой друг върху себе си .
Не забравяйте, че всички ние сме живи хора и рано или късно може неволно да навредим или да нараним емоционално други хора.
Ами ако наистина сте виновни?
2. Поискайте прошка, извинете се, покайте се. Ако сте взели нещо от приятел, съсипали сте го или сте го загубили, не сте изпълнили обещанията, закъснявате за среща...
Ако човекът, пред когото сте виновен, вече не е жив, има различни начини да работите с вината, която изпитвате. Напишете писмо, просто се покайте, отидете на църква. Основното е да запомните, че дори престъпници, крадци, рецидивисти имат право на помилване и преразглеждане на присъдата.
3. Поставяйте преграда, когато преживяването, което налага чувство за вина и срам отвън, е на път да ви залее. Припомняйте си всеки път, че се случва да грешим, че всички сме хора, но имаме право да бъдем това, което сме.
Коментари (0)
Вашият коментар