Коя е по-по-най от първите ни дами

Мария Желева: Не една амбициозна жена е провалила съпруга си

“За добро или за зло, винаги съм била до него. За някои неща споделя и се съветва. Но аз знам, че не една амбициозна жена е провалила съпруга си - политик, и нямам амбициите да му бъда съветник. Слава Богу, един съветник на президента по-малко. Когато му говоря, искам да ме чува, не да ме слуша.”

Това казва през януари 1992 г. Мария Желева - съпругата на първия демократично избран президент на България д-р Желю Желев.

Тя влезе на “Дондуков” 2 на 48 г. И е втора в класацията по най-дълъг мандат на първа дама - от 1990 до 1997 г.

Зодия овен. Родена на 3 април 1942 г. в с. Грозден, почина на 8 декември 2013 г. Отиде си 71 г. - тихо, достойно, както и живя.

С Желю Желев се запознават в университетската библиотека. Когато той е изключен от БКП и уволнен от работа, двамата отиват да живеят в Грозден, където се раждат и дъщерите им - Станка и Йорданка (която се самоуби през 1993 г.). Там Желев написва книгата си “Фашизмът”.

По образование Мария е историк. Дълги години работи като редактор в Студията за документални и научнопопулярни филми “Време”.

И по време на мандата не спря да снима филми из цяла България. Покрай работата си има дори куриозни ситуации. Като например през март 1995 г., когато е хваната от данъчните да вари гратис сливова ракия в Троянския манастир. Желева помолила монасите да сложат казаните и тъкмо потекла ракията, когато ги изненадали бирниците. Те незабавно извадили документи да пишат акта за глоба, та се наложило президентшата да им обяснява, че това е исторически момент и се прави филм за прочутата манастирска сливовица.

Като първа дама подкрепяше съпруга си във всичко, но и бе негов основен критик.

Не са известни нейни благотворителни инициативи, но пък д-р Желев даваше една трета от президентската си заплата във фондация “Сирак”.

Мария Желева не обичаше светските прояви и светлината на прожекторите. Споделяше, че е отслабнала с 15 кг и изгубила съня си, след като Желев става президент. Не криеше притеснението си от необходимостта да спазва етикета и протокола за точно определени тоалети при срещите на съпруга си със световни лидери.

Антонина Стоянова: Не е демократично да се бъркам на съпруга си, хората са избрали него за президент

“Не бива да се намеква за нещо като институция “първа дама”. По-скоро трябва да се говори за президентска двойка. За някакъв вид екип. Трябва да има симбиоза между президента и съпругата. Не е морално да се бъркам в политическите решения на съпруга си. Това няма да е демократично, защото хората не са избрали съпругата, а президента. Аз не само, че не му давам съвети, но се пазя и да кажа нещо, което би му повлияло.”

Това казва през ноември 1999 г. съпругата на президента Петър Стоянов - Антонина. Тя нееднократно заявява, че основните ѝ функции са да съдейства на президента, да му създава психологически комфорт при изпълнение на неговата дейност.

Антонина Стоянова стана първа дама на 45 г.

Зодия Водолей. Родена е на 17 февруари 1952 г. в София, но израства в Пловдив, където завършва Английската гимназия. Завършва “Международно стопанско право” в Германия и се дипломира като доктор на юридическите науки. Владее 4 езика - немски, английски, френски и руски.

Работила е като адвокат в Пловдив, при стаж в съда се запознава с Петър Стоянов. Преди да влезе на “Дондуков” 2, бе първи секретар в посолството ни в Лондон, но напусна. Имат две деца - Стефан и Фани.

В началото на мандата на Стоянов заедно със съпругата на премиера Иван Костов правят фондация “Бъдеще за България”. През февруари 1998 г. Стоянова обаче напуска и учредява фондация “Ценности”, чиято основна цел е да популяризира активно българската култура. Работи много и за децата - подпомага талантливите, осигурява помощ за болните, търси работа на сираците.

След приключването на мандата на съпруга ѝ през 2002 г. Стоянова започва работа като юрист в Световната организация за интелектуална собственост в Женева, където живее до 2015 г.

Антонина изпълни със стил ролята на първата дама. Запомни се с елегантни тоалети, дело на български дизайнери. И разбира се - с красивите си шапки, които в онези години не бяха на мода у нас, но пък бяха по протокола и стила на кралските особи.