Владо Пенев на 60: Посветих ролята си в "Откраднат живот" на втория съпруг на майка ми

- Надявам се да съм добър баща, но си давам сметка как има разлика в манталитета, ценностните системи на младото поколение и на по-възрастните като мен. Никога не съм предполагал, че мога да бъда досаден, че мога да бъда част от всекидневието и баналностите в живота на детето си, а не от празниците му. Искам да бъда част от приятните неща в живота ѝ, а не от “Плати ли си наема?”. Давам си сметка, че хората от моето поколение нямахме никаква възможност за избор. Изборите ни бяха между едно и две, три не беше възможно – става въпрос за житейски избори, които предопределят пътя ти оттук нататък.

- Така ли стана преди години с вас?

- Да – беше или да отида във ВИТИЗ, или в Историческия факултет в Софийския университет, където бях приет. Моят избор се определи от по-голямата близост на сградата на ВИТИЗ до вкъщи. Докато ето Яна и нейното поколение – те имат безгранични възможности и безкрайни избори и виждам как отлагат решението за това какво ще правят с живота си жестоко във времето. Не сега, искам да взема това, да отида на концерт в Лондон, пък след това да отскоча до Истанбул да се видя с приятели. Това са неща, които ние не можехме дори да си представим.

- Притеснява ли я Яна известността ви? Сблъсквала ли се е с нея?

- Не. В по-ранен етап се притесняваше, защото жълтите вестници пишат невероятни гадости. Когато е за човек, когото виждаш всеки ден, за когото си мислиш, че познаваш, пък си дете, се притесняваш. Но вече и тя си дава сметка, че това са глупости.

- За вас много по-рядко се появяват хейтърски статии и жълти публикации, как го постигнахте?

- Не знам как. Мисля, че не съм толкова интересен на хората в този аспект – да търсят скандал или нещо по-особено, прескочих възрастта, в която това би имало значение. Пазя се и от взаимоотношения, в които бих се поставил в някаква недостойна позиция или ситуация. Не полагам специални усилия, но това, което се мъча да направя, е да изчистя от живота си големите компромиси, недостойните постъпки и дела и да се опитвам да живея с чест. В крайна сметка, когато се опитвам животът ми да бъде добър личен пример и за дъщеря ми, и за всички останали, виж какво става – изведнъж почетен гражданин на София. (Смее се.)

- Мислите ли, че у нас повече мразим, отколкото обичаме хората, постигнали нещо?

- Да, за съжаление, е така. Не искам да обвинявам никого. И като казвам повече мразим, отколкото обичаме, включвам и себе си в това твърдение, макар аз да не мразя и да се опитвам да не се отдавам на негативни чувства. В голяма степен успявам. И аз съм от същото тесто, но се опитвам да съм по-различен. Всеки може да се опита да осъзнае кой е, какъв е, какви са му плюсовете и минусите, да се обърне към себе си, да се успокои и да влезе в хармония, а не да се надценява.

Когато имаш по-големи

амбиции от реалните си

възможности, започваш

да завиждаш, да мразиш,

да драпаш и се превръщаш в нещо друго. Ако си спокоен с това, което си, имаш шанс да бъдеш добър човек.

- Преди няколко години бяхте служебен министър на културата. Какви са най-сериозните проблеми в областта на културата днес?

- Много са. Продължавам да твърдя, че най-големият проблем е отношението на обществото към културата и към необходимостта от нея. Това е комплекс, нуждата да живееш културно, да живееш възпитано, да спазваш норми и правила, за да стане животът ти по-добър. Потресаващото от онзи ден – на някого му хрумнало да изрази себе си и да надраска в Япония до мемориала на Хирошима “Локо”. Ето тази необходимост по такъв начин да изразя себе си, да се противопоставя на всички останали не мога да я разбера. Мисля, че има голям дефицит на домашно възпитание, на семейни ценности и традиции. Семейството като първото място, където се отглежда една личност и характер.