Той се завръща на малкия екран с ролята на новия директор на болница “Свети Кирил” в четвъртия сезон на “Откраднат живот” по Нова тв. Актьорът е добре познат на зрителите с превъплъщенията си и в киното, и в театъра. Освен всичко друго Вергов е един от най-често сниманите български актьори в чужди филми.
Роден е на 15 юли 1970 г. в София. На 17 г. става сценичен работник в Младежкия театър, където го запленява магията на актьорското майсторство. Започва да учи висше образование в Техническия университет, а на 28 г. се преориентира - влиза в класа на Цветана Манева в колежа “Любен Гройс”. Дебютът му е на сцената на Народния театър в “Ромео и Жулиета”, следват десетки роли и на сцената, и пред камерата.
- Защо се съгласихте да участвате в “Откраднат живот” и с какво ви привлече образът, който трябва да изиграете, г-н Вергов?
- Не мога да степенувам причините, но, от една страна, заради самата инициатива на Нова тв, че подкрепя българското кино. Това е единствената телевизия в момента, която излъчва български сериал. Второ, заради Евтим Милошев - той остана единственият, който се занимава с правенето на сериали. Трето, защото “Откраднат живот” ми харесва - колегите ми допадат, екипът е фантастичен. Аз казах, че няма да ги степенувам, но пак почнах да го правя. Ролята много ми допадна - на директор на болницата с ясно изразен стремеж да си дойдат нещата на мястото.
- С какво героят ви ще е интересен на зрителите и с какво е интересен за вас?
- Въпросът е дали ще им бъде въобще интересен на зрителите. (Смее се.) Предстои да видим. За мен героят е интересен, защото зад фасадата, с която той се появява в болницата, стои нещо съвсем друго. Има много резки и изключително експанзивни обрати в поведението му, но освен всичко друго
хареса ми, че е лекар, който идва от чужбина, а не да заминава за чужбина,
както, за съжаление, в последно време се случва в България. И явният отпор, който се опитва да даде на притискащите го обстоятелства.
- Влязохте ли вече в операционната зала?
- Нееднократно при това. За мен това е най-тежката част от снимките - операциите.
- Как се справяте с терминологията?
- С нея нямам проблем. По-големият проблем е боравенето с медицинските инструменти, което трябва да бъде изключително прецизно, за да изглежда реалистично на екран. Но, слава Богу, благодарение на лекарите консултанти, на Марги, която е действаща медицинска сестра, но снима с нас, и до голяма степен на Наум Шопов (сина на Христо Шопов, който учи медицина и участва в “Откраднат живот” - б.а.) успявам да се справям.
- Влизали ли сте в операционна, преди да снимате “Откраднат живот”?
- За съжаление, аз добре познавам операционните зали по болниците. Влизал съм може би над десетина пъти в ролята на пациент. Имал съм не една и две хирургически интервенции и не ми е било особено приятно, защото съм имал такива по цялото тяло - от горе до долу.
- Заради падане от мотор ли?
- Не, от други занимания от подобен род. Не е много приятно и винаги съм се отнасял с възхищение към професията на хирурга, а сега след този сериал в още по-голяма степен. Ние снимаме една операция например 3-4 часа. Ако някой от нас сгреши, се спира камерата и се започва отначало. Докато тези хора правят операция 4 часа и повече и там няма: “Стоп!”, “Сега ще почина, ще пуша цигара или ще пия кафе.”. Да не говорим, че не допускат грешки.
- Колко е била най-дългата ви операция като пациент?
- Не знам. В повечето случаи съм бил в пълна упойка, в анестезия, защото колкото повече влизаш в операция като пациент, толкова повече ти се ще да си в пълна упойка - не искам да гледам това, което се случва. Но когато си имал повече операции, точно на анестезиолозите не им се ще много да ти правят пълна упойка.
- Не е ли най-страшният момент, когато ви сложат маската и кажат: Сега бройте от 10 на обратно и ще заспите?
- Това ми е най-приятният момент, понеже знам, че след това ще се събудя в реанимация и всичко ще се оправи.
- Новият сезон на “Откраднат живот” се казва “Чуждо тяло” и вие сте такъв за останалите от екипа. Как ви приеха в този вече сработен състав?
- Радушно - с по-голямата част от колегите се познавам, с част от техническия екип също съм работил преди време в различни проекти, но бързо ме приеха и се получиха нещата. “Дрийм тийм” са събрали много готин екип и са успели да ги направят едно цяло, всички вървят в една посока, достатъчно мотивирани да си свършат работата.
- Откога снимате?
- От 23 юли.
- В новия сезон ви предстои още една премиера - постановката Class, чийто режисьор е Владо Пенев. В нея историята е около млада популярна звезда и артист, който преподава актьорско майсторство - има го противопоставянето да си известен и добър актьор.
- Има го този сблъсък, който е първоначален, след това нещата отиват в друга посока. Това ще го видят зрителите, когато дойдат на премиерата на 28 септември в Театър 199. Аз съм работил и продължавам да работя и в чужбина. Само в България залагат много на популярни или на непопулярни актьори. Те би трябвало да се категоризират на добри и не чак толкова добри, а не на популярни или не. Въпросът е как си вършиш работата.
- За да си популярен, не трябва ли и да си добър?
- Не. В България забелязвам, че в повечето случаи има популярни лица, които са известни с това, че са известни. Ако ги питаш с какво са популярни, не могат да ти кажат. Не е коректно да кажа кои. И продължават да се роят такива.
Има изключително добри актьори в България, които не са популярни
Дори в момента в сериала и в другия, който снимат “Дрийм тийм” - “Дяволското гърло”, ще видите изключителни актьори, които не са толкова популярни.
- Колко е важно да си завършил актьорско майсторство, за да практикуваш?
- Има хора, които се справят добре, без да са завършили актьорско майсторство. Има някои основи на актьорското майсторство, които можеш да ги научиш в движение. Има и възпитание. Когато си възпитан в тази посока, много по-лесно работиш, по-лесно се сработваш с колегите и държиш по-професионално ниво. Малко или много на хора, незанимавали се с тази професия, им пречи камерата. В сериалите по̀ могат да се справят. За съжаление, има много хора, които, справяйки се в някой сериал, си позволяват да излязат на театрална сцена. Мисля, че това е по-сериозният проблем.
- Вие защо решихте да учите актьорско майсторство, когато вече бяхте на 28 г.?
- Тогава бях в такъв период от живота си, в който се чудех накъде да хвана. Вече бях почти завършил МЕИ, само дето не съм си взел дипломата. Учех индустриален маркетинг и мениджмънт. Чудех се какво да правя, замислих се къде съм се чувствал и къде бих се чувствал най-добре в живота си. Сетих се за тези 3 г., които прекарах в Младежкия театър като сценичен работник, и че най-добре съм се чувствал в театъра. Затова реших да се занимавам с това.
- Като сценичен работник сте срещнали и много от бъдещите си колеги. Те как се държаха с вас, за какво си говорехте?
- Те много не си говореха с мен. (Смее се.) Тук ще дам един пример, на който много се ядосва Владо Пенев. Тогава той беше дошъл като млад, изключително талантлив - факт, актьор, красив - въобще младата звезда на Младежкия театър. Той никога не ме поздравяваше по коридорите, никога, никога. Сега Владо е режисьор на премиерната ни постановка Class, той е възхитителен човек и актьор, душа. Той се опита да го изкара, че не ме е поздравявал тогава, защото много се притеснявал. Та, общо взето, не си говорех много с актьорите. Сега се срещаме, работим заедно. А по онова време там бяха големи звезди в театъра като Владо, Георги Кадурин и доайените, светла им памет, Николай Бинев, Домна Ганева, Петър Петров.
- Вие сте станали сценичен работник в театъра на 17 г., а сте започнали да учите актьорство на 28 г. Какво правихте през това време?
- Най-различни глупости - работех и в строителна фирма, търсех си пътя в живота. Тогава бяха едни по-други, размирни години. Цялата държава не се беше наместила след 10 ноември, камо ли аз.
- Вие завършвате колежа “Любен Гройс”. Пробвахте ли преди това да влезете в НАТФИЗ?
- Не. Когато реших да кандидатствам, бях на 28 г. Тогава имаше правило във ВИТИЗ кандидатите за него да са до 25 или до 26 г., така че въобще не съм пробвал.
- Завършили сте в класа на Цветана Манева - кой неин урок няма да забравите?
- Много са. Първото, което ми идва наум, е, ако някога те домързи и не ти се занимава, веднага се отказвай.
- Случвало ли се е да ви домързи?
- Не, случвало се е да ме домързи, но да не ми се занимава - не.
- Актьорството работа ли е, или майсторлък?
- Актьорството първо се базира на 1% талант и 99% вкус, защото познавам изключителни актьори, които нямат вкус. Останалото е къртовска работа.
- Кой беше най-големият ви шанс - това, че в самото начало ви избраха да играете в “Ромео и Жулиета” на Лилия Абаджиева, или имахте друг пробив?
- За пробив не знам, не съм се замислял. Шанс е, че въобще Бог ми даде възможност да се занимавам с това. Шанс е, че Цветана Манева ми беше учител и ми даде насоки за цялата тази работа. Шанс беше, че играх първо при Лили Абаджиева. Същевременно започнаха да снимат първите чужди продукции, които влязоха в България точно по това време.
- Как влязохте в тях?
- Ходих на кастинги. Аз започнах да снимам много кино - някои не чак толкова добри, дори и съвсем лоши филми, в които се представям ужасяващо.
- Това го казвате сега от позицията на времето ли?
- И тогава го казвах. (Смее се.) Не знаех просто как по-добре. Но, както се казва в поговорката, всяко зло за добро. Тогава нямаше много българско кино, не че сега има кой знае колко.
Снимайки тези филми, излагайки се на общо основание, научих кое е камера,
кой обектив за какво е,
начин на работа - в чуждите продукции не може да си развяваш коня, там всичко е строго определено, начинът на работа е прецизен. Научих се на страшно много неща, за което съм благодарен, че имах шанса. И сега продължавам да се занимавам с този род дейност, но в началото на моята кариера така започнах да играя.
- Защо ви харесват толкова, че ви избират да играете в толкова много чужди продукции?
- Повече снимам чужди, отколкото български продукции, защото натюрелът ми не е точно балкански. Режисьорите предпочитат за определена роля определен натюрел в българските продукции, а по света може да използват един актьор за много различни неща с помощта на грим, начин на снимане, осветление и т.н. Например един Хавиер Бардем може да се превъплъщава в най-различни образи посредством грима. Докато тук в България Гошко е за това, Пенчо е за онова.
- Още ли ходите по кастинги, или вече директно ви се обаждат да ви канят за роля?
- Да, ходя по кастинги. И в чужбина е така, там никой не ме знае.
- Къде в чужбина?
- Това предпочитам да не го коментирам, защото в последно време стана модерно да се говори, че се ходи по чужбина да се работи. Предпочитам да не давам гласност.
- Кой беше последният кастинг, на който ходихте?
- Мога да кажа, че беше за френска продукция.
- Говорите ли френски?
- Не, но там играя на английски - героят ми е чужденец.
- Вярно ли е, че езикът и произношението са основната пречка български актьор да не се реализира в чужбина, както някои казват?
- Зависи. Ако е за англоговорещи продукции, е нормално, въпреки че има роли на чужденци. Моят приятел и колега Захари Бахаров се изявява доста успешно в тази посока. Затова не обичам да се говори за чужбина, защото се наслушах на актьори, които са успели там, пък рязко се върнаха да работят в България. Чужбина не са само англоговорещите страни - има Италия, има Русия.
- Каква е тази история, свързана с един кастинг, на който сте поканили режисьора на среща?
- На кастинга бях с розови гуменки и розова фланелка. Накрая режисьорът ме иронизира пред екипа и аз му казах: Свободен ли си довечера да излезем, щом толкова ти харесват. Естествено, и аз го иронизирах.
- Направихте обща продуцентска компания с вашите приятели и колеги Владо Карамазов и Захари Бахаров “Трите мечки”, правите турнета в страната, а залите са пълни. Как си обяснявате този интерес?
- Още при създаването на съответното представление избираме интересни текстове. Започнахме с комедията “Спанак с картофи”, след това отидохме на друг тип театър - с “Арт”, след това на съвсем друг - направихме “Дакота”.
Пробваме различни неща, но текстът е водещ - да е интересен за публиката
Неминуемо интересът е и затова, че сме популярни. Но когато гледат наш спектакъл, хората виждат, че ние даваме всичко от себе си - и на сцената, и като организация. Аз съм гледал доста спектакли на популярни лица, които разчитат на това, че са популярни, с което се връщаме на въпроса дали трябва да завършиш актьорско майсторство.
- Чакат ли ви след това за автографи и снимки, вие радвате ли се на това внимание, или почва да тежи?
- Хората очакват среща, да поговорят с този човек, да се снимат с него - това е съвсем нормално. Казват ни интересни неща, така че ми е приятно, както на всеки един от нас. Част от работата е хората да останат доволни.
- Известността пречи ли ви?
- В България сме трима човека на кръст, така че не е, като да пищят и да припадат по теб. Не знам - може по други колеги да крещят и да припадат всъщност, аз говоря за себе си. Не ми е проблем.
- Бихте ли подкрепили дъщеря си, ако тя реши да тръгне по вашия път и стане актриса?
- Бих я подкрепил във всичко, с което реши да се занимава, но не бих налагал своето мнение. А което смятам за неправилно в посока, че няма развитие, бих се опитал да я разкандърдисам.
- Тя на колко е?
- На 15 г.
- Има ли роля, която никога не бихте изиграли?
- Да, безинтересните роли не ме вълнуват. Трябва да има какво да изиграеш. Вече имам възможност да отказвам. Предлагали са ми доста доходоносни неща, но съм ги отказвал поради това, че не ми е интересно.
- В коя чужда продукция снимахте тук последно?
- Има една поредица от филми за ММА бойци, казва се “Бойка”. Снимах в последния 4-и епизод. Това са пълнометражни филми, поредицата има много фенове по света.
- Вие биете ли се в него?
- Не, аз бях лошият гангстер - с пистолета съм по-мъжествен. (Смее се.)
- Защо ви дават предимно роли на лошия?
- Не предимно. Може би защото такъв ми е натюрелът, но съм имал и други роли в тях. Играл съм лекар патолог, съдържател на гей бар, немски офицер, бивш шеф на специални служби. Не съм играл само лошия, но и добрия.
- Кое е по-трудното?
- Това са категоризации. Някой е лош за друг, но ако видиш гледната му точка и разбереш начина му на мислене, може би ще се окаже, че той е прав за самия себе си.
Коментари (0)
Вашият коментар