За присъствието на актьора Владимир Пенев в днешното ни кино, театър и сериали, най-много трябва да благодарим на неговия мързел да става сутрин рано и на Ваня Цветкова. Ето защо.
Владимир Пенев е роден на 24 октомври 1958 г. в София на ул. “Иван Вазов”. Пето поколение софиянец. Баща му Никола Пенев е зам.главен редактор на в. “Земеделско знаме”, но умира, когато Владо е само на 4 месеца.
Като ученик в 8-о СОУ е кротък, дебел и пъпчив. Може би и заради това мечтае да учи археология - кой ще го вижда из планините, докато търси рудни залежи. Но гледа по няколко пъти филмите на Чарли Чаплин, Лаурел и Харди, Бъстър Китън и др. Дали тогава не се зародила някаква любов към киното?!
На един купон Ваня Цветкова казва, че ще кандидатства във ВИТИЗ. Питат и Владо и той неочаквано и за самия себе си също казва ВИТИЗ. Може би защото е тайно влюбен във Ваня, която по-късно ще определи като “най-красивата и модерната в гимназиалната компания”. Другите се смеят на желанието му да стане актьор, а на него му минава през ума, че може би има талант да разсмива хората.
Младежът кандидатства история в СУ “Св. Климент Охридски” и актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”. Приемат го и на двете места, въпреки че майка му е хвърлила пъпа на покрива на Софийската опера и често го води на оперни спектакли.
Раздвоен между историята и актьорството,
Владо измисля хитър ход какво да избере:
премерва с крачки разстоянието от дома си първо до ВИТИЗ и после тръгва към СУ. Още край хотел “Славянска беседа” разбира, че университетът е доста по-далеч от института, и така решава да учи за актьор. 
Завършва ВИТИЗ през 1982 г. в класа на проф. Николай Люцканов. Театралната си кариера започва във варненския театър с ролята на Тузенбах в “Три сестри” на Чехов. След Варна играе последователно в Младежкия и Народния театър, МГТ “Зад канала”, Театрална работилница “Сфумато”.
В киното дебютира 25-годишен. Избран е за главната роля във филма на дебютанта Иван Росенов “Поета и дявола”. Сценарият е на публициста Стефан Продев. Във филма никъде не се споменава името на пролетарския поет Христо Смирненски, но се разбира, че става дума точно за автора на “Червените ескадрони”. А и актьорът има физическа прилика с него.
“Вероятно е да са намерили някаква прилика, но много колеги и приятели ми се смееха, че не познавали човек, който да прилича повече от мене на Вапцаров, а ми се налага да играя Смирненски”, спомня си Владо. “А може би в екипа е имало някакво усещане, че съм поетична душа и мога да вляза плътно в образа на един поет”, казва още актьорът.
Кастингът е много труден, Пенев се явява няколко пъти, режисьорът силно се колебае в избора си, но по-добър няма. 
На Владо сценарият му изглежда интересен. Поета получава предложение от тогавашните силни на деня да замине културен аташе в Швейцария, където да лекува коварната си болест. В замяна да спре да пише остросоциална и пролетарска поезия. Поета отказва. Няколко месеца по-късно той умира. Каквато е и съдбата на Смирненски, когото “жълтата гостенка” отнася в гроба едва на 27 години.
Владо си пази “Поета и дявола” на диск
и не споделя тогавашното мнение, че филмът е гръмък провал. По-важното за него е друго: поради трудния снимачен процес той силно се дистанцира от киното. Но и киното го забравя за почти десетина години. Което Пенев оценява като добро, защото играе много в театъра.
След тази дълга пауза, случайно или не, Пенев започват да го снимат в много странни и трудно разбираеми филма. Такъв е “Нещо във въздуха” (1993) на Петър Попзлатев.
Действието се развива някъде по Черноморското крайбрежие през 70-80-те. Двама мъже се преследват незнайно защо. Някъде прочетох, следното безумно изречение: “Какви са тези две самотни същества и защо блуждаят на морския бряг, чиято красота отдавна е похлупена от тоталитарния бит?” Посланието на филма било, че “човекът разгражда самия себе си”.
Героят на Пенев обаче не стига чак дотам. Ролята е толкова епизодична, че актьорът даже не помни името му.
И авторският филм на Людмил Тодоров “Приятелите на Емилия” (1996) бих определил като странен или поне екпериментален. Наричат го филм портрет на група хора, които по някакъв начин са свързани един с друг. Филмът е изграден от десетина новели и всяка новела си опитва да изследва по един от героите, за да се получи накрая “нещо като сборник от човешки характери, реагиращи по най-различни начини на времето, в което живеем”. 
Ролята на Владо пак е малка, но натоварена с много смисли. Приятелите му го наричат Бердяев. Прякорът загатва за характера му, защото Николай Бердяев е руски философ и публицист.
“В този филм за първи път усетих сладостта да се снимам в киното. Репетициите и играта в театъра е съвсем различен процес от подготовката и реализацията на един филм”, каза ми Владо. Докато говорехме за ролята на Бердяев, той повдигна завесата на творческата си работилница:
“Аз не си уча текстовете вкъщи. Чета сценария много подробно, запомням ситуации, правя си схеми. Но самите реплики не си ги слагам в главата. Запомням смисъла, запомням идеята, знам за какво става дума. И когато отида на терен, запомням репликите преди самите снимки. Научавам ги много бързо и много скоростно си ги напъхвам в главата. И също толкова скоростно ги изкарвам. Защото в главата ми стоят толкова много текстове от представления, някои ги играя по 15 и повече години. И запълването на главата ми с такива текстове и вероятността да ми останат и отлежат, е фатално...”
В “Приятелите на Емилия” героят на Пенев е затворен, темерутест млад човек, който пристига на купона, но докато другите танцуват на музика на “Щурците”, той чете дебела книга и си води записки. За него чрез рокендрола младите правят всичко възможно да се отдалечат от страданието. Животът не е в кълчотенето чрез танци, а преди всичко дух и духовност. И понеже те не го разбират, Бердяев се развихря на данса и с не особено координирани движения иска да ги иронизира, да им покаже как изглеждат те острани. Накрая си тръгва и така завършва новелата “Бердяев”.
Следващият странен филм е “Пясъчен часовник” (1999) на Георги Дюлгеров, където Владо е Сокола и това е първата му главна роля в киното. Филмът е по великолепния разказ на руската писателка Людмила Петрушевска “Случаят в Соколники”. Но Дюлгеров му прави такъв съвременен български прочит, че става трудно разбираем за широката публика, но
Пенев печели награда за най-добра мъжка роля
на фестивала “Златната ракла” в Пловдив през 2000 г.
Във филма “...И слезе Господ да ни види” актьорът е в ролята на Борис. Освен странен този филм на Петър Попзлатев има и странна творческа съдба. В. “Култура” го нарече уникат. Премиерата му е на фестивала в Карлови Вари през 2001 г. под името “Посетени от Господ”. Там е посрещнат добре, но без награда.
ова не се нрави на френските копродуценти и те го изтеглят от участие в няколко вече набелязани кинофеста. Филмът претърпява значителни промени и премонтиране и две години по-късно излиза в Париж в окончателния си вариант с името “...И Господ слезе да ни види”. На фестивала “Златна роза” през 2002 г. е излъчван и със заглавието “Последно кино”.
Официалната му премиера в България е през 2003 г. Филмът е последният за Катя Паскалева и Станислав Стратиев. А за първи път на екран се срещат баща и син Финци.
Новелата в “...И Господ слезе да ни види”, в която участва Владо Пенев, разказва как братът Борис и сестра му Мария (Светлана Янчева) се редуват в отглеждането на възрастния си баща (Наум Шопов). Шест месеца той е в града при Борис и шест месеца при дъщеря си на село, където тя е със съпруга си Владимир (Самуел Финци).
режисьорът обаче премахва тази линия
и героят на Наум Шопов изчезва напълно. От което няма как да се разбере, че Владо и Светлана са брат и сестра и т.н. Героят на Пенев се появява в наколко епизода на пътуване като някакъв неизвестен, странно преминаващ тип, за който никой не знае кой е, какъв е и за какво се бори.
Ще завършим поредицата от графа “странни филми” с “Преследвачът” (2008), който режисьорът Лъчезар Аврамов снима по разказа на Виктор Пасков “Ций Кук”. Това е втората главна роляна Владо Пенев. Той е някакъв дребен чиновник, който обикаля страната, за да връчва награди на пенсиониращи се служители. Пътува недоволен от своя животец - неуютен, студен, хаотичен и без перспектива. При това пътуване постоянно се преплитат реалност и нереалност, действително преживяно и въображаемо. Героят постоянно живее с чувството, че някакъв тайнствен човек върви пред него - спи в хотелското му легло, пълни пепелници и извършва престъпления, които мъжът мисли, че сам е направил. 
С Виктор Пасков, лека му пръст, бяхме приятели и когато гледах “Преследвачът” се опитах да се включа в неговия поток на съзнанието и така да намеря ключа към филмовия разказ на режисьора. Не съм сигурен дали успях.
Владо Пенев смята със сигурност героя си Плужека в “Дзифт” (2008) за повратна точка в киноприсъствието си.
Явор Гърдев го кани за ролята без кастинг
и без съмнения, че няма да се справи. Двамата обмислят и репетират основните сцени съз Захари Бахаров и Таня Илиева, която не е актриса. Разиграват основните сцени и на тримата им е много приятно и забавно.
“И от първия ми филм, когато снимачният процес изглеждаше ужасен и непредназначен за мене, през годините започнах да откривам и вече знам колко е приятно да се снимаш във филм. И колко е различно, важно и полезно актьорът освен в театъра да играе и във филм”, казва актьорът.
Когато обмисля как да изгради образа на този жесток и безпардонен тип, Владо интуитивно решава, че Плужека не е човек, който крещи и вика, а говори тихо и по някакъв начин дори благо. Не бърза, не насилва нещата, чака своя момент. Не му е било трудно всичко това, защото той и в живота си е такъв. Приятелите му казват, че не повишава тон и не може да се кара.
После вижда, че във филма “Няма място за старите кучета” Хуан-Антонио Бардем е докарал този похват до абсолютната му крайност. За тази си роля испанският актьор взе “Оскар”. А Владо си казва: “Защо и аз не отидох по-нататък. Но съм много доволен от това, което ми се случи в “Дзиф”. Този филм ми върна надеждата, че българското кино не е загубено.”
След епизодични роли в два филма - богаташа Елефтеров в “Патриархат” и директор на списание “Давид” в Love.net през 2011 г. идва телевизионният шанс на Владимир Пенев - сериалите, които правят актьорите много по-популярни.
Промени ли се животът на Владо след ролята му на комисаря Емил Попов в сериала “Под прикритие”? 
“Да - смее се Владо, - малко ми е непривично, че на дърти години станах популярен. Както си ходех съвършено спокойно по софийските улици и в градския транспорт, обикалях си напред- назад и никой нито ме познаваше, нито искаше нещо от мен - и изведнъж хората започват да те спират и заговарят по улиците, снимат те папараци от време на време, изкарват те на бял свят и ставаш за резил...”
Актьорите обичат повече да играят отрицателни герои и Пенев не прави изключение. И той смята, че позитивните качества в характера на положителния герой не правят впечатление не зрителите, не са аткрактивни и толкова емоционални.
В “Под прикритие” Владо иска ролята на Джаро. Но екипът вече е определил за нея Михаил Билалов и той направи може би телевизионната роля на живота си.
И за Владо остава да намери къде е силата на комисар Попов. “При добрия повечето неща, които трябва да направиш, е да отнемеш - казва актьорът в интервю. -
За мен тази роля беше изпитание,
проба на това, което мога като артист. Самият аз по някакъв начин съм близък на това да постигам справедливост. Болезнено честен съм. Не мога да се занимавам с това да лъжа. И така намерих допълнителни точки с този човек.” Създателите на сериала разбират, че с избора на Владо Пенев като комисар Попов са попаднали на златна мина. И въпреки че в края на първия сезон той е свирепо пребит от Джаро и на финала май умира, сценаристите го съживяват и след сложни и драматични перипетии, той стига до финала на дългия сериал.
След това се снима и в тв поредиците “Недадените” - като пловдивския митрополит Кирил, и в “Четвърта власт” като Огнян Радев.
Най-новият филм с Владо е “Прелюбодеяние” на Явор Веселинов. Пенев е известен учен физик, който се жени за своя студентка (Полин Лалова), която е на възрастта на сина му (Ованес Торосян). Докато бащата е в Япония, съпругата изневерява със сина.
Пенчо Ковачев
Коментари (0)
Вашият коментар