“Лачените обувки...” излиза на екран през 1979 г., Рангел Вълчанов предлага готовия сценарий още в началото на 60-те години. В него той се е смалил до 7-годишно дете и оттам гледа на живота, като се опитва да отговори на вечните въпроси за детството, израстването, радостта и тъгата, първото влюбване, смъртта и след това. Сценарият е отхвърлен от художествения съвет на Киноцентъра и Рангел не може да го заснеме цели 17 години.
“Амаркорд” излиза на екран през 1973 г., той също е най-личният филм на Федерико Фелини. Но ако навремето бяха разрешили на Рангел да снима “Лачените обувки...”, сега можехме със самочувствие да казваме, че “Амаркорд” е наситен с Рангел-Вълчанови мотиви.
След този филм
Рангел сякаш
се раздвоява
В игралното кино започва да експериментира както само той може: “Последни желания”, “Закъде пътувате?”, “Немирната птица любов”, “Фатална нежност” и др.
А пък в документалното кино търси различна гледна точка към живота и други възможни отговори на извечните човешки въпроси. Така се раждат “Индия, моя любов”, “Гена Димитрова”, “Спомени за бъдещето”...
Девет години прави филм за мореплавателя Николай Джамбазов. Всяка година снима как той строи яхтата си за околосветското пътешествие. И пред очите на камерата младежът мечтател Джамбазов се превръща в уверения мореплавател, който непременно ще изпълни мечтата на живота си. Което и става.
Веднъж попитах Рангел чувства ли се сам. Той отговори така: “Човек се ражда сам и умира сам, а през останалото време се опитва непрекъснато да доказва, че това не е вярно...”
Вечна ти памет, маестро!
Коментари (0)
Вашият коментар