Рангел Вълчанов - самобитният режисьор

Класиран е на първо място сред 5-те най-добри филма на тема ядрената война и последиците от нея. Американското филмово списание “Шоу” награждава Вълчанов като обещаващ млад талант.

Когато снима “Слънцето и сянката”, Рангел води майка си на морето, където на плажа тече действието на филма.

Жената вижда море

за първи път

в живота си

и възкликва:

“Леле, майче! Таа вода да ми е на село, че има да поливам градината от сутрин до вечер!”.

И третият филм с Валери Петров - “Първи урок” (1960), с почти немислимия дотогава опит антифашистката борба да бъде представена не чрез героични саможертви, а чрез една чиста младежка любов между пролетария Пешо и буржоазката Виолета.

Следва “Инспекторът и нощта” (1963) по сценарий на Богомил Райнов - филм, който реално е истинският дебют на Стефан Данаилов. (В първия - “Следите остават”, той е едва 13-годишен.)

Невена Коканова пък се снима между “Тютюн” и “Крадецът на праскови” и Рангел открива друга гледна точка към таланта й - тя играе “леко момиче”. Този филм е началото на темата за престъплението и наказанието, която режисьорът продължава във “Вълчицата” и “Следователят и гората”.

“Вълчицата” (1965) е първият български филм, който бърка в раната трудововъзпитателни училища (ТВУ). В него изгрява звездата на Илка Зафирова.

Луд майтап си прави

кинаджийското

съсловие

през 1966 г. с 50-минутния филм “Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров”. Сценарият е на “творчески колектив”, но режисьор, естествено, е Рангел Вълчанов. Къде щуротия без него?!

Тази пародия на филмите за Джеймс Бонд разказва как американски киносреди, замесени с мафията, са обезпокоени от големите успехи на българските филми по света. В София идва големият шпионин Джеси Джеймс, за да взриви Киноцентъра. Но българският суперразузнавач Локум Шекеров го надушва и обезврежда.

В ролята на Джеси Джеймс е Георги Калоянчев, Григор Вачков е Локум Шекеров. Името му е иронична закачка с героя на Андрей Гуляшки Авакум Захов. В пародията се снимат почти всички най-известни тогавашни актьори, че дори и Валери Петров, Любомир Пипков, Христо Ганев, Радой Ралин, Петър Незнакомов, художничката Златка Дъбова, както и самият Рангел Вълчанов.

След българо-чехословашката продукция “Езоп” (1970) Рангел е поканен да работи във филмовата студия “Барандов”- Прага. Според някои режисьорът бил принуден да отиде на тази “творческа командировка”. В Прага снима два филма - “Лице под маска”, в който изследва вечната тема за живота и смъртта, и “Шанс”.

Връща се в България и продължава с опитите си да руши художествените рамки, сковани от соцреализма. Невинаги успява - както например с музикалната комедия “Бягство в Ропотамо”. След “Следователят и гората” и “С любов и нежност” филмовата критика го определя за най-талантливия диагностик на нравствените заболявания на интелигенцията у нас през годините на социализма.